Били Хейвън се огледа, за да се увери, че няма никого, и влезе в стаята. Остави чантите на земята.
Тя вдигна ръцете си с дланите нагоре. Сякаш викаше при себе си дете.
Били се поколеба за миг, после се приближи и тя го прегърна силно. Бяха приблизително еднакво високи (самата Хариет бе почти метър и осемдесет) и тя лесно доближи лицето си до неговото, като го целуна страстно по устата.
Усети лека съпротива от негова страна, но той бързо се предаде и впи устни в нейните, наслаждавайки се на вкуса им. Не искаше и не можеше да спре.
Такъв си беше винаги - започваше неохотно, но после се поддаваше... и ставаше настъпателен, когато я натиснеше да легне по гръб и започнеше да я съблича.
Винаги ставаше така, от онзи ден преди повече от десетилетие, когато бе завлякла за първи път момчето в кабинета над гаража, в Олеандровата стая. Така бяха започнали следобедните им срещи, докато Матю се занимаваше със - шегуваха се понякога леля и племенник - бог знае какво.
58.
Типично за него - и изнервящо - Родни Сарнек слушаше някакъв ужасен рок.
- Родни, на високоговорител си. Обажда се... Би ли спрял тази музика?
Ако тази оглушителна думканица можеше да се нарече „музика“.
- Здрасти, Линкълн. Това си ти, нали?
Райм погледна Сакс и завъртя очи. Кибердетективът вероятно бе полуглух.
- Родни, имаме случай за теб.
- Разбрано. Казвай.
Райм обясни за бомбите и къде са поставени - близо до рутери на „Файбър Оптик Нетуъркс“ и под централата на компанията.
- Леле, Линкълн, това е ужас!
- Нямам представа за кога са нагласени детонаторите. Възможно е да не успеем да обезвредим всичките, преди да се взривят.
- Ще евакуирате ли сградите?
- В момента го правим. Бомбите са с барут, не с пластичен експлозив, затова не очакваме да има много жертви. Но пораженията върху инфраструктурата може да са значителни.
- Аха.
Детективът не изглеждаше разтревожен. Дали сега не избираше нов списък с песни на айпода си?
- С какво мога да ви помогна? - попита най-сетне, като че ли с единствена цел да запълни неловкото мълчание.
- На кого да се обадим и какви предпазни мерки да вземем?
- За какво?
Боже мили. Каква незаинтересованост!
- Родни. Ако. Бомбите. Избухнат. Интернет - какви мерки трябва да вземем?
Кратка пауза.
- Питаш, ако бомбите извадят от строя два-три рутера на оптичната кабелна мрежа?
Райм въздъхна:
- Да, Родни. Това питам. И централата на IFON.
- Няма нужда да правите нищо.
- Ами правоохранителните служби, болниците, Уолстрийт, въздушните диспечери, алармите? Това е Интернет, за бога! Някоя кабелна компания е наела някого да извърши индустриален саботаж.
- А, разбрах. - Родни прозвуча развеселено: - Представяте си някой сценарий като от филм с Брус Уилис, така ли? Срив на фондовата борса, някой ограбва банка, защото алармата ѝ е повредена, отвлича кмета благодарение на това, че мрежата не работи?
- Ами, да, нещо в този дух.
- Виж сега, тая работа за войната между кабеларките и оптичните мрежи... това е вчерашна новина. Стара дъвка.
„Няма нужда от две клишета едно след друго - гневно си помисли Райм. - Говори по същество.“
- IFON и конвенционалните кабелни доставчици не се обичат. Обаче никой няма да тръгне да саботира нищо. Даже до шест месеца „Интернешънал Файбър Оптик“ ще бъде изкупена или ще подпише лицензионни споразумения с другите компании.
- Значи не мислиш, че някой иска да взриви рутерите на IFON?
- Не. Даже да го направят, някой да го направи, ще има пет-десетминутно прекъсване на връзката в някои отдалечени части на града. Повярвай ми, китайските и българските хакери създават много повече проблеми всеки ден.
- Сигурен ли си, че ще стане така? - намеси се Сакс.
- Ей, здрасти, Амелия. Добре де, може би двайсет минути. Интернет доставчиците са мислили много по този въпрос. В системата има толкова много резерви, че я наричаме „хиперзастрахована“.
Райм се подразни от лошата шега и от това, че теорията му отиде на кино.
- В най-лошия случай сигналите ще бъдат пренасочени през резервни сървъри в Джърси, Куинс и Кънектикът. Е, трафикът ще се забави. Няма да можеш да гледаш порно или да играеш „Уоркрафт“, без сигналът да прекъсва, но основните сайтове ще си работят. Все пак ще предупредя доставчиците и „Вътрешна сигурност“.
- Благодаря, Родни.
Музиката се усили, после линията прекъсна и настъпи благословена тишина.