Сега, на фона на ритмичното бръмчене на пералнята, Били попита:
- Как е той? Джош каза, че е доста добре. Само малко блед.
- Да върви по дяволите - изсъска Хариет. - Матю ще се оправи. Защо просто не ни направи тази услуга да умре'?
- Да, би било удобно - съгласи се младежът. - Но ще бъде по-добре, ако стане по първоначалния ти план.
- Предполагам.
Планът беше такъв: След като приключеха Модификацията тук, в Ню Йорк, щяха да се върнат у дома в Южен Илинойс, да убият Матю и да натопят за това някой нещастен негър или латино, случайно избран от кухнята за бедни в Олтън или Източен Сейнт Луис. Матю щеше да стане мъченик, а Били - да поеме ръководството на „Съвета за върховенство на американското семейство“ и да го превърне в най-добрата военизирана организация в страната.
Били щеше да бъде крал, а Хариет - кралица. Или кралица-майка. Реално, и двете.
СВАС беше една от десетките въоръжени милиции в страната, организирани в хлабав съюз. Названията бяха различни, но възгледите им бяха на практика едни и същи: върховенство на щатските, общинските или - още по-добре – племенните закони над федералните; прекратяване на медийната пропаганда; пълно спиране на помощта и намесата в други държави; забрана на хомосексуалността (не само на гей браковете); забрана на смесените бракове и поддържане на различни (и не задължително равноправни) доктрини за расите; изгонване на всички имигранти от страната; управление, основаващо се на християнските ценности; домашно обучение. Ограничаване на нехристиянските религиозни практики.
Огромен брой американци изповядваха тези възгледи, но проблемът, поради който тези милиции не можеха да се разрастват, не беше идеологията им, а това, че се ръководеха от хора като Матю Стантън - застарели мъже без въображение и без абсолютно никаква харизма освен за други застарели мъже без въображение.
Нямаше съмнение, че чичо Матю е работил ефикасно в своето време. Беше убедителен проповедник и учител. Вярваше в учението на Христа и родоначалниците на религията. Но никога нямаше да направи нещо толкова вълнуващо, колкото бомбения атентат в Оклахома Сити например. Неговото разбиране за активна борба за каузата се ограничаваше с убийството или побой над някой лекар, извършващ аборти, взривяването на някоя клиника или централа на данъчната агенция, побои над емигранти, мюсюлмани или гейове.
Хариет Стантън обаче бе далеч по-амбициозна от мъжа си и знаеше, че групировката ще загине в близките десет години, ако не привлече млада кръв, ако не възприеме нов подход за разпространяването на политическото си послание сред по-младата, по-модерна аудитория. Модификацията беше нейна идея - но бавно я бе втълпявала на Матю, за да го накара да повярва, че е негова.
Преди няколко месеца, докато с Били лежаха на дивана в Олеандровата стая, тя му обясни идеите си:
- Имаме нужда начело да застане някой, който ще привлича младите. Вълнение. Ентусиазъм. Творческо мислене. Социални медии. Ти ще привлечеш младото поколение. Когато ти говориш за Закона, ще те слушат. Момчетата ще те почитат като идол. Момичетата ще въздишат по теб. Можеш да ги накараш да направят всичко. Ти ще си Хари Потър на каузата. След смъртта на Матю твоите акции ще хвръкнат във въздуха. Ще привлечем стотици, хиляди младежи. Ще превземем „Патриотичния фронт на Средния запад“.
Това беше една легендарна групировка недалеч от седалището на СВАС, предвождана от двама богати на идеи водачи.
- Няма да спрем, докато не се разпрострем в цялата страна.
Хариет вярваше, че има безброй американци, които не харесват посоката, в която отива страната, и биха се присъединили към СВАС. Но те трябваше да знаят какви са опасностите: терористи, ислямисти, малцинства, социалисти. И имаха нужда от харизматичен млад водач, който да ги защитава от тези опасности.
Хариет и Били щяха да ги спасят.
Имаше и друга причина за убийството. Хариет разполагаше с ограничена власт в организацията в сегашния ѝ вид - защото беше, разбира се, просто жена, съпругата на основателя на Съвета. Били и новото поколение вярваха, че дискриминацията на жените е отклонение от важните проблеми - расовата сегрегация и национализма. Докато Матю и такива като него - пристрастените към лова и пурите - командваха, Хариет щеше да остане в периферията. Това бе просто недопустимо. Били щеше да ѝ даде власт.