Сега, в пералното помещение, той почувства погледа ѝ и се обърна към нея. Това срещане на погледите бе същото, каквото го помнеше от години. Когато беше върху нея, всеки път се опитваше да опре лицето си на възглавницата, но тя го хващаше за косата и дръпваше главата му нагоре, докато застанеха очи в очи.
- Е, какви следи имат сега от полицията? - попита тя.
- Всичко е наред. Ченгетата ги бива, но приеха описанието ти: руски или славянски черти, около трийсетте, с кръгла глава, светлосини очи. Точно обратното на мен.
Когато Амелия Сакс я „спаси“ в болницата, Хариет даде фалшиво описание за фоторобота, за да отклони полицията от племенника си, който бе дошъл в лечебното заведение не за да татуира нова жертва, а просто да види Матю.
Били попита за братовчед си - дали приема всичко нормално?
- Джош си е Джош - разсеяно отговори Хариет, което обобщаваше почти изцяло отношенията между майка и син. После се изсмя като малко момиченце. - Леле, каква екскурзия си направихме само, а? Не стана, както бяхме планирали, но мисля, че така е по-добре. След удара Матю ще изглежда слаб. Така ще му бъде по-лесно да се... оттегли, когато се върнем у дома. Неведоми са пътищата Господни, нали?
Приближи се до Били, хвана го за едната ръка и с другата погали с пръсти гладката му буза.
Една лампичка примигна и пералнята превключи на друга част от програмата. Хариет погледна машината критично. Били си спомни, че вкъщи простираше прането да съхне на открито. Представи си дрехите като немощни телесни части, поклащащи се на лекия ветрец. Понякога тя качваше въжетата за пране в Олеандровата стая.
Изведнъж забеляза, че Хариет е вдигнала ръце и вади фибите от косата си. Отново се усмихваше. Усмихваше се по онзи начин.
Сега ли? Сериозно ли искаше?
Но какво имаше да се изненадва? Леля Хариет винаги беше сериозна. Тя отиде до вратата на пералното помещение и я затвори.
Хипнотизиращият ритъм на плискащата се вода бе единственият шум в стаята.
Хариет заключи вратата на пералното помещение. И изгаси лампата.
60.
- Сапьорните отряди са на позиция - извика Пуласки.
- Чудесно. Е, намери ли го, Мел?
Купър бе изкарал Библията на главния монитор.
- Точно както каза, Линкълн. В „Битие“.
- Чети.
- „В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. И дъждът валя на земята четирийсет дни и четирийсет нощи.“ - Купър отмести очи от екрана. - Ето: „Шестстотната“, „втория“, „седемнайсетия“ и „четирийсет“. Всичките са тук.
- Другата книга! Трябва ми другата книга!
- „Серийни градове“ ли?
- Коя друга, Мел? Изглеждам ли ти в настроение да чета Пруст, „Ана Каренина“ или „Петнайсет нюанса сиво“?
- Не „Петнайсет“, а „Петдесет“ - поправи го Пуласки и Райм го изгледа смразяващо. - Само казвам. Не е като да съм я чел или нещо подобно.
Амелия Сакс намери документална книга и я отвори.
- Какво да търся, Райм?
- Бележката под Линия. Интересува ме бележката под линия за разследването на Шарлот, майката на Пам, и нейната дясна военизирана групировка.
Имаше предвид бомбения атентат в Ню Йорк, който Шарлот бе планирала.
Сакс прочете дългия абзац, в който подробно се описваше как Райм и ФБР са разследвали случая.
Райм измърмори:
- Добре, нашият извършител може да има някаква симпатия към Колекционера на кости. Но не за това е гледал в книгата - интересувал се е от метода ни за разкриване на местни терористични групировки. Не на психопати, каквото беше моето предположение - добави, сякаш изричаше мръсна дума.
- Някоя терористична групировка го е наела, за да направи това? - попита Пуласки.
- Може би. А може би самият той е част от групировката. А пък целта? - Линкълн посочи снимките от местопрестъпленията под земята. - Вижте тръбите. Тези с надпис DEP. Отделът по околна среда. Това са тръби на водопровода.
- Вълни, библейският потоп - намеси се Сакс. - Разбира се. Искат да взривят водопровода.
- Точно така. Местата на убийствата са подбрани така, че при скъсване на тръбите пораженията да са най-големи.
Райм се обърна към Пуласки:
- Благодаря, новобранец.
- Няма защо. Но какво съм направил?
- Ти си мислеше, че тези линии около татуировките са вълни, а не орнаменти с формата на мидени черупки. И те наистина са. Вълни! Това ми припомни потопа на Ной. Вече сме на апокалиптична тема. Това променя всичко.