Райм се загледа в таблицата с уликите. Идеите заваляха една след друга като мокрия сняг навън. „Добре, добре. Продължавай.“
- Откъде извършителят е разбрал кои са уязвимите точки? - попита Купър. - Схемите на водопроводната система са засекретени.
Точно в този момент умът на Райм направи един от необяснимите си скокове на логиката. Не се случваше често - повечето изводи се налагат естествено, ако имаш достатьчно факти. Но понякога, много рядко, от най-невероятните зависимости се ражда някое неочаквано прозрение.
- Косъмчето от брада, което намери тук, до полицата, на която Извършител 5-11 съсипа любимото ми уиски.
Очите на Сакс светнаха.
- Мислехме, че е замърсяване с улики от друг случай - възкликна тя. - Но не е било това. Косъмчето е паднало от самия Извършител 5-11, когато е влязъл. Защото той е убил общинския служител миналата седмица.
- За да вземе ключовете от офиса му - добави Райм.
- Защо? Къде е работил този служител? - попита Пуласки.
- В общината, и по-точно в Отдела по околна среда - измърмори Линкълн. - Който отговаря за водопровода. Убиецът е проникнал в службата и е откраднал плановете на водопроводната система, за да види къде е най-добре да сложи взривните устройства. А, и целулозното влакно, което е паднало от извършителя в апартамента на Пам, когато е нападнал Сет - то е от схемите.
Райм отново погледна картата на града. Посочи големия „Воден тунел 3“, най-голямото инфраструктурно начинание в историята на града. Това бе един от най-мащабните изкуствени водоизточници в света. Самият тунел се намираше твърде дълбоко под земята, за да бъде уязвим. Но от него започваха огромни тръбопроводи, преминаващи през целия град. Ако бъдат взривени, милиони литри вода щяха да залеят Мидтаун и Долен Манхатън. Резултатът щеше да е много по-катастрофален от ефекта на един ураган.
- Обадете се в „Тежки престъпления“ - нареди Райм. - Също в Отдела по околната среда и на кмета. Искам водоснабдяването да бъде спряно незабавно.
61.
- Как се чувстваш, чичо Матю?
- Добре - измърмори старецът. - В болницата хората, говорещи английски, се брояха на пръстите на едната ръка. Бог да ни е на помощ.
Това, даде си сметка Били, не беше съвсем точно. И бе ти- пичното мислене, от което СВАС трябваше да се освободи. Проблемът не беше в това, че болничните работници не говорят английски - разбира се, че говореха. Проблемът беше, че го говорят с отвратителен акцент и не много добре. А това, както цветът на кожата им, бе свидетелство, че идват от различни култури и нации, неизповядващи подходящи ценности. А също че не са си дали труда да се интегрират.
- Е, нали пак си сред нас и изглеждаш добре.
Били изгледа възрастния мъж - около деветдесет килограма, с леко увредено сърце, но иначе в отлично здраве. Да, изглеждаше, сякаш щеше да живее вечно... или поне докато той не му пръснеше черепа, след което щеше да пъхне пистолета в ръката на някой безобиден сезонен работник, когото заедно с още петима-шестима приятели щяха вече да са пребили до смърт при „самозащита“.
- Да, вече е добре - каза Хариет с глас, тих като бриз, докато подреждаше изпраните и сгънати дрехи. - Вече се нормализира.
- Здрасти, братче!
Джошуа Стантън влезе в спалнята на малкия хотелски апартамент. Когато чуеше гласове някъде наблизо, той моментално се появяваше, сякаш не можеше да търпи някой да разговаря в негово отсъствие. Може би също се тревожеше, че той е темата на разговора, макар че нямаше какво толкова да се каже за него, освен че беше двайсет и две годишен чирак водопроводчик, чието главно умение бе да убива птици, елени и лекари, извършващи аборти.
Все пак добре сложеният, рижав младеж бе лоялен до вбесяване, съвестно изпълняваше поставената задача и редовно и подробно докладваше докъде е стигнал. Били още не можеше да си обясни как си е намерил жена и е станал баща на четири деца.
Е, кучетата и дъждовниците също бяха способни на това. При тази мисъл образът на Джош като земноводно трайно се загнезди в съзнанието на Били.
Джошуа прегърна братовчед си, макар че това не беше много препоръчително. Не защото Били се страхуваше от микроби, а защото между тях се обменяха микроулики.
„Научил съм си урока, мосю Локар“ - помисли си той.
Вярно, че Джошуа не беше от най-умните, но ролята му в Модификацията бе ключова. След като Били убиеше жертвите и телата бъдеха открити, Джош, с медицинска престилка и марлена маска на лицето, вкарваше в тунела прожекторите и акумулаторите, съдържащи бомбите, монтираше ги и бързо се изнасяше. Никой не му обръщаше внимание. Някакъв си парамедик.