Выбрать главу

Сега младежът започна да се хвали с успехите си в маскарада - как бил вкарал взривните устройства на местопрестъплението. Постоянно поглеждаше Били, очаквайки одобрение, и всеки път по-младият братовчед кимваше насърчително.

Хариет погледна сина си и леко присви очи, което Били знаеше, че означава: „Млъкни“. Но Джошуа не забеляза. Продължи да обяснява:

-      Бях доста близо до „Белведере“. Почти бях там. Ченгетата бяха навсякъде! Наложи се да вляза през друга шахта вместо през онази, която бяхме набелязали. Това удължи времето с шест минути, но не мисля, че беше проблем.

Леля Хариет отново го изгледа.

На Матю не му се налагаше да демонстрира сдържаност, каквато се изискваше от жените в СВАС.

-      Млъквай, момче! - сопна се той на сина си.

-      Слушам!

Били не харесваше начина, по който чичо му и леля му се отнасяха към братовчед му. Матю се държеше направо злобно и беше жалко да гледаш как Джош просто го приема. Колкото до Хариет, тя почти не му обръщаше внимание. Понякога Били се питаше дали не е водила и собствения си син в Олеандровата стая. Реши, че едва ли. Може би защото Джош не беше достатъчно издръжлив, за да задоволи нуждите на майка си; дори Били успяваше да го направи само три пъти за един следобед и Хариет понякога изглеждаше недоволна от твърде краткото удоволствие.

Били харесваше Джошуа. Имаше хубави спомени от годините, прекарани заедно. Двамата бяха като братя. Бяха играли футбол и на гоненица, защото мислеха, че така трябва. Бяха сваляли едни и същи момичета. Бяха бърникали стари коли. Накрая, в разгара на юношеския си плам, осъзнаха, че не си падат много по спорт и коли и не ги влече много да тичат по фусти. Захванаха се с по-приятни занимания - да издебват педерасти и да ги спукват от бой. Нелегални емигранти. Легални също (това не ги правеше бели). Рисуваха кръстове по синагоги и свастики по негърските църкви. Веднъж опожариха една клиника за аборти.

Часовникът на Били избръмча.

-      Време е.

След няколко секунди - втора вибрация.

Чичо Матю погледна раницата и чантата за инструменти и обяви:

-      Да се помолим.

Семейството коленичи, дори все още немощният Матю; Хариет и Джошуа се наместиха до Били. Всички се хванах за ръце. Хариет хвана тази на Били. Стисна я веднъж. Силно.

Гласът на Матю - поотслабнал, но все още достатъчно силен, за да екове сърцата на грешниците - занарежда напевно:

-      Господи, благодарим Ти, че ни даде мъдрост и кураж да сторим това, което ще направим сега, в името на Твоята слава. Благодарим Ти за идеите, които вдъхна в душите ни, и за плановете, които повери в ръцете ни. Амин.

-      Амин - проехтя в стаята.

62.

Райм сновеше с количката напред-назад пред белите табла в салона на къщата си.

Погледна схемата на водоснабдителната система, която току-що им бяха изпратили от Отдела по околната среда, после - отново уликите. „Воден тунел 3“ и всичките му разклонения бяха ясно изобразени.

Рон Пуласки извика:

-      Нашите сапьори вече са в бутика и ресторанта. Момчетата от армията са на третото място, в „Белведере“.

-      Вдигат ли достатьчно шум - попита Райм разсеяно. - Включили ли са всички възможни светлини и сирени?

- Нямам...

-      Започна ли евакуацията в центъра? - прекъсна го криминалистът. - Поисках от кмета евакуация.

-      Не знам.

-      Ами, пусни новините и разбери. Том! Къде, по дяволите...

-      Ето ме, Линкълн.

-      Новините. Искам да пуснеш новините! Казах ти.

-      Не си ми казал. Може би си мислел да ми кажеш - отбеляза болногледачът, като вдигна укорително вежди.

-      Добре де, може би съм пропуснал - измърмори Райм. Най-близкото до „извинявай“, което можеше да се очаква от него. - Обаче сега пусни проклетия телевизор!

Том включи апарата в ъгъла. Райм посочи екрана:

-      „Извънредни новини“, „Спешно включване“, „Току-що ни съобщиха“, „Прекъсваме програмата“... Защо не виждам нищо подобно? Защо ми показват някаква скапана реклама за автомобилни застраховки?

-      Не използвай ръката си за излишни жестове - предупреди Том, като смени канала.

-      „...пресконференция преди десет минути кметът успокои жителите на Манхатън и Куинс, че засега не се налага евакуация. Той призова хората...“

-      Няма ли да има евакуация? - въздъхна Райм. - Можехме да опразним поне Куинс. Могат да отидат на изток. На Лонг Айлънд има достатьчно място. Стройна евакуация. Можеше да даде такава заповед.