Выбрать главу

ТЕРОРИСТИЧНА АТАКА В НЮ ЙОРК

13. Водоснабдителната система - мишена на неизвестни терористи

Нюйоркските власти спират най-големия воден резервоар, снабдяващ Манхатън южно от Сентрал Парк и голяма част от Куинс, за да предотвратят риск от наводнение вследствие от възможен терористичен удар.

На обща пресконференция говорителите на Нюйоркското полицейско управление, Отделът за вътрешна сигурност и ФБР съобщиха, че са разкрили заговор за взривяване на импровизирани бомби в подземните тунели с цел разрушаване на част от водопреносната мрежа.

Сапьори, изпратени на място, са открили устройствата и евакуират хората в близост до тях. Всеки момент ще започне обезвреждането на бомбите.

Според първоначалната преценка водоснабдяването ще бъде прекъснато за не повече от два часа. Властите увериха населението, че не е необходимо да се запасява с вода.

Чудесно. Време беше да довърши мисията си и да каже сбогом на Ню Йорк.

64.

Амелия Сакс караше с пълна газ към Мидтаун.

Откакто тръгна от къщата на Райм, бе минала на седем червени светофара. Само един я забави. Гневните клаксони и размаханите заканително пръсти изобщо не й правеха впечатление.

Профуча през Таймс Скуеър - с огромни електронни билбордове, със забързани нанякъде нюйоркчани и възхитени туристи, с актуална украса за Деня на благодарността и преждевременно поставена за Коледа, с опаковани с дебели дрехи улични търговци, подскачащи от крак на крак, за да поддържат кръвообращението си.

Невинна суматоха.

Продължи с бясна скорост до Лексингтън Авеню, където наби рязко спирачки и от гумите около колата се вдигнаха облачета синкав дим. Там трябваше да изчака по-нататъшни указания.

Телефонът иззвъня и след малко от слушалките се чу гласът на Пуласки:

-      Амелия. Говоря с Отдела по околна среда на другата линия. Сега проверяват... Момент. Човекът се върна.

Тя чу неясно мърморене, докато Пуласки говореше по другия телефон. След малко той повиши глас:

-      Как така „Сензорите не са точни“? Какво означава това? Освен това сензорите не ме интересуват. Искам да знам мястото. Веднага!

Сакс се засмя. Младият Рои Пуласки се беше отракал под ръководството на Райм. След няколко секунди той пак се обади:

-      Не знам какъв е проблемът, Амелия. Те... Чакай. Казват ми нещо. - Гласът му отново затихна. - Добре, добре.

Сакс заоглежда улиците. Невинност, помисли си отново. Бизнесмени, хора, излезли да пазаруват, туристи, деца, музиканти, амбулантни търговци, проститутки, клошари - удивителната смесица от хора, която можеш да видиш в Ню Йорк.

А някъде под краката им, някъде там долу, се подготвяше една от най-ужасни ге терористични атаки в историята на града.

Но къде?

-      Добре, Амелия, от отдела дадоха все пак някаква информация. Засекли са потоците, или де да знам какво. Във всеки случай ми казаха място. Помещение за достъп до водопроводната мрежа на около четиристотин метра от разпределителната станция на „Тунел три“. На пресечката на Четирийсет и четвърта и Трето. Има шахта на около петнайсет метра от кръстовището.

-      Близо съм.

Още докато казваше тези думи, Сакс включи на скорост и потегли от мястото за паркиране по същия начин, по който беше спряла, но този път облачетата синкав дим останаха далеч зад нея. Засече един автобус и един лексус, които може би се сблъскаха при опита да не я ударят. Тя продължи на юг, без да се интересува какво е станало. Проблемът беше на застрахователите, не неин.

-      Ще съм там след минута. Добре де, две - поправи се след миг, защото отново се принуди да се качи на тротоара и да разкара един продавач на фалафели с количката му от пътя си.

-      Да ти го начукам, кифло!

Нямаше нужда да я псува, замисли се тя, защото се беше разминал леко - тя можеше да събори количката му. Дори се изкуши да го направи.

Върна се на уличното платно, като остърга шумно колата в бордюра. И отново даде газ.

Няколко минути по-рано, след като достигна до извода, че убиецът и неговата терористична групировка планират да взривят водопроводната система, Линкълн Райм неочаквано се беше умълчал. На лицето му се изписа неудовлетворение.

-      Какво има? - попита Сакс, като забеляза разсеяния му поглед към прозореца и сбърчените вежди.

-      Имам чувството, че в тази история нещо не е както трябва. Да, да. Мразя думата „чувство“. Не ме гледай толкова изненадано. Изводите се базират на улики, на факти.

-      Добре, обясни.