Той помълча замислено още няколко минути, после продължи:
- Взривните устройства са заредени с барут. Ти разбираш от оръжия, Сакс, разбираш от боеприпаси. Мислиш ли, че такива бомби могат да взривят желязна тръба с размерите на тези, по които става водоснабдяването?
- Прав си - отговори тя след кратко замисляне. - Ако наистина искаха да взривят тръбите, щяха да използват пластичен експлозив. Бронебоен. Разбира се, че така щяха да направят.
- Именно. Този тип е искал да намерим бомбите. Пък и тези библейски стихове... искал е да повярваме, че мишената са водопроводните тръби. Защо?
Двамата отговориха на въпроса почти едновременно:
- За да спрем водата!
Затваряне на главните клапи би спряло само за кратко водоснабдяването.
- На никого няма да му направи впечатление - отбеляза Райм. - Не може това да е истинската цел.
Продължи да разсъждава: би имало логика, ако целта бе да предизвикат спиране на водата, за да се намали наляг ането. Това би позволило на Извършител 5-11 да пробие дупка в някоя тръба и да вкара отрова във водопровода. После щеше да запои дупката; Райм напомни на екипа за следите от материали за запояване, които бяха намерили на мястото на убийството на Клоуи Мор.
Накрая заключи, че отровата ще е ботулинов токсин - защото бяха открили следи от материали, използвани в пластичната хирургия, и в инжекциите с ботокс. Отначало Райм бе предположил, че тези микроследи са улика за това, че престъпникът планира да промени външния си вид чрез козметична операция. Но другото възможно обяснение беше, че е проникнал в склад с такива материали, за да открадне ботулинови бацили, чиито спори се съхраняват за клиниките по пластична хирургия. Да, ботулиновият токсин беше най-вероятният избор на оръжие - никоя друга отрова не бе в състояние да причини толкова много жертви.
Райм се обади на познатия си във ФБР, Фред Делрей, и в кметството и обясни какво подозира. Кметът и началникът на полицията издадоха нареждане Отделът по околна среда да направи официално съобщение, че спира водата за няколко часа. В действителност оставиха системата да работи при пълно натоварване - което заради налягането нямаше да позволи нищо да бъде вкарано в тръбите. С помощта на сензорите си Отделът трябваше да засече евентуалните течове и така да даде на полицията местоположението на извършителя.
Сега телефонът на Сакс - седнала нетърпеливо зад волана, при включен двигател - иззвъня. Беше Райм:
- Къде си, Сакс?
- Почти на мястото, което ни посочиха от ООС.
- Слушай внимателно.
- Какво друго мога да правя? - измърмори тя, докато се опитваше да не блъсне един невнимателен велосипедист.
- Току-що говорих с Центъра за епидемиологичен контрол в Атланта. Направихме конферентна връзка (извинявай за думата) с Отдела по вътрешна сигурност и специалисти по биологични и химически оръжия от Форт Детрик. Положението е по-сериозно, отколкото очаквах. Не слизай в тунела. Сега събираме отряд за реакция при биологична заплаха.
- Аз съм тук, Райм! Сега. Не мога да седя и да чакам. Убиецът е точно под мен.
Амелия качи мощната кола на тротоара, разгонвайки пешеходците. Всички послушно се отместваха от пътя ѝ - изглеждаше твърде свирепа, за да спорят с нея.
- Току-що осъзнах, че това не е обикновен ботулинов токсин.
- Леле, Райм, това не е нещо, което се чува всеки ден.
- Става дума за модифициран вариант, устойчив на хлор. Ето защо открихме следи от неразредена хипохлориста киселина - използвал я е, за да промени щама. Нямам представа колко е токсичен.
- Ще сложа маска и гащеризон.
Сакс изтича зад колата, отвори багажника и извади комплекта за огледи.
- Трябва ти пълно предпазно облекло - възрази той.
Тя включи телефона на високоговорител, остави го на земята и извика:
- Извършителят знае, че още не сме спрели водата: струята, която пръска от пробитата от него дупка, ще е твърде силна. Ще изчака да затворим клапите, но няма да се бави много. Ако заподозре нещо, ще си плюе на петите, а кой знае колко от тази гадост има.
- Сакс, чуй ме. Това не е арсеник или змийски корен. Не е необходимо да го погълнеш. Достатъчно е една десетохилядна от грама да попадне върху меките тъкани на тялото ти, и си мъртва.
- Добре, няма да си бъркам в носа или да се чеша. Влизам, Райм. Ще се обадя, когато обезопася мястото и сложа белезници на мръсника.
- Сакс...
- Сега трябва да действам тихо - твърдо заяви тя и прекъсна връзката.
65.
Амелия Сакс лесно намери откъде убиецът се е спуснал под земята: през шахтата на Четирийсет и четвърта улица, близо до Трето Авеню, за която ѝ каза Пуласки.