- Ейми, виж. Това е най-опасното нещо тук.
Тя се взря през стъклото, но видя само растения и покрити с мъх камъни.
- Не виждам нищо, тате.
- Това е лерен кефиг.
- Леле, какво е това? - „Змия ли? - почуди се. - Гущер?“ - Много ли е опасно?
- О, най-опасното нещо в зоопарка.
- Какво представлява?
- Означава „празна клетка“ на немски.
Тя се засмя и вдигна глава, за да го погледне, като тръсна вързаната си на опашка червена коса. Но Херман Сакс, обиграният нюйоркски полицай, не се шегуваше.
- Запомни, Ейми. Най-опасните неща са онези, които не можеш да видиш.
Сега също не виждаше нищо.
Къде беше той?
„Продължавай“ - каза си.
Приведе се и като си пое въздух толкова дълбоко, колкото можеше, без да се задави в мъглата от капчици, направи крачка напред.
Тогава го видя. Извършител 5-11.
- Боже мой, Райм! - прошепна, като направи още една крачка напред. - Боже мой!
Едва след няколко секунди, през които единственото, което чуваше, бе съскането на водата, се сети, че микрофонът и камерата са изключени.
* * *
Експертите от Форт Дерик пристигнаха в града с хеликоптер за четирийсет и пет минути.
Когато става дума за отрова в достатъчно количество, за да избие значителен процент от населението на голям американски град, службите за национална сигурност не се мотаят.
Веднага след като стана ясно, че престъпникът няма да се опита да застреля никого, Сакс бе учтиво, но настоятелно помолена да излезе от тунела, докато осем души с дебели изолационни костюми за работа с опасни микроби си свършат работата. От самото начало стана ясно, че знаят какво правят. Във Форт Дерик, щата Мериленд, са седалището на Командването за медицински изследвания и материална част на Американската армия и Институтът по инфекциозни болести. На практика, винаги когато става дума за нещо „биологично“, използвано като оръжие, викат специалистите от Форт Дерик.
Гласът на Райм избоботи от радиостанцията:
- Какво става, Сакс?
Тя стоеше премръзнала на мокрия тротоар на Трето Авеню, където бе спряла форда.
- Обезопасиха ботулиновия токсин. Беше в три спринцовки в един термос. Затвориха ги под вакуум.
- Значи нищо от отровата не е попаднало във водата?
- Абсолютно сигурно.
- А извършителят?
Тя замълча за момент, преди да отговори:
- Ами... зле е.
Планът на Райм да накарат градската управа да направи фалшиво съобщение за спиране на водоснабдяването в града имаше едно непредвидено последствие.
Извършител 5-11, облечен единствено с униформен гащеризон на Отдела по околна среда, бе застанал точно срещу място, където е искал да направи дупка в тръбата. Когато я беше пробил, водната струя под огромно налягане като лазерен лъч бе пронизала гърдите му, убивайки го на място. Докато се е свличал, струята продължила да разсича тялото му и бе прерязала на две врата и главата му.
Навсякъде имаше кръв, парченца от кости и плът, някои - изпратени на няколко метра до отсрещната стена. Сакс знаеше, че трябва да се махне възможно най-бързо, докато специалният отряд обезопаси мястото, но не успя да устои на любопитството - приближи се и дръпна левия ръкав на убиеца. Трябваше да види татуировката.
Червената стоножка се втренчи в нея с пронизващи, човешки очи. Беше брилянтно изработена. И смразяваща. Дори накара Сакс да потрепери.
- Какво е състоянието на местопрестъплението? - попита сега Райм.
- Армията отцепва района в радиус от две пресечки. Преди да ме изгонят, успях да взема отпечатъци от извършителя, проби за ДНК, съдържанието на джобовете му и чантите, които носеше.
- Донеси всичко. Той не работи сам. И кой знае какво са намислили съучастниците му.
- Идвам веднага.
66.
Новините по телевизията бяха тревожни, но объркани.
Терористична атака срещу водоснабдителната система на Ню Йорк, импровизирани взривни устройства...
Хариет и Матю Стантън се бяха настанили на дивана в хотелския апартамент. Джошуа седеше на един стол до тях и нервно човъркаше нещо. Една от онези гривнички, които всички хлапета носеха в наши дни, дори момчетата. От цветна гума. Не беше нормално. Педерастка работа. Матю погледна намръщено Джошуа в опит да го накара да спре, но младежът не отместваше очи от телевизора. Пиеше вода от една бутилка. Семейството се беше запасило с много литри. По очевидни причини. Постоянно задаваше въпроси, на които не очакваше отговор:
- Ама как са разбрали? Защо не се обажда Били? Къде е, такова, отровата?