- Продължавай - каза Линкълн Райм.
Беше сам в салона на къщата си, говореше по телефона, включен на микрофон, и гледаше разсеяно един уебсайт за продажба на луксозни антики и произведения на изкуството.
- Ами... - измънка капитанът, намиращ се в гаавното управление на нюйоркската полиция (така наречената „Голяма сграда“).
- Какво „ами“? - сопна се Райм.
Той също беше капитан навремето, но никога не бе приемал сериозно чиновете. Само способностите и интелектът имаха значение.
- Малко е необичайно.
„Какво, по дяволите, означава това?“ - помисли си. От друга страна, той самият бе работил като държавен служител и знаеше, че в света на държавните служители понякога се налага да шикалкавиш. Разбираше нежеланието на полицая.
Но не можеше да го приеме.
- Много добре знам, капитане. Обаче трябва да пуснем това съобщение. Заплашени са хора.
Малкото име на капитана бе необичайно. Дагфийлд.
Кой родител кръщава детето си така?
- Добре - пак измънка Даг, - обаче трябва да се редактира и прегледа...
- Аз съм го писал. Няма нужда да се редактира. А ти можеш да го прегледаш. Прегледай го веднага. Нямаме много време.
- Ти не ме караш да прегледам. Караш ме да го разпространя, Линкълн.
- Нали го видя, нали го прочете. Това е преглеждане. Трябва да действаме незабавно, Даг. Времето е изключително важно. От критична важност.
Капитанът въздъхна:
- Трябва да говоря с някого преди това.
Райм се замисли за възможните тактики. Нямаше много.
- Слушай какво е положението, Даг. Мен не могат да ме уволнят. Аз съм независим консултант, когото адвокати от цялата страна биха наели със същото желание, с което го прави нюйоркската полиция. Дори с по-голямо, и плащат повече. Ако не пуснеш прессъобщението такова, ама точно такова, каквото съм ти го изпратил, ще започна да работя за защитата и ще престана да приемам каквито и да било поръчки от полицията. И когато комисарят разбере, че работя срещу управлението, ти отиваш в частния сектор, а това означава в някое заведение за бързо хранене.
Райм не остана съвсем доволен от последния си аргумент. Можеше да прозвучи по-убедително. Но и това не беше зле.
- Заплашваш ли ме?
Нямаше нужда от отговор.
След десет секунди:
- Мамка ти!
Изщракването от затварянето на телефона погали слуха на Райм.
Той се приближи с инвалидната количка до прозореца и погледна към Сентрал Парк. Гледката му харесваше повече през зимата, отколкото през лятото. Човек би помислил, че е заради хората, които се наслаждаваха на летните спортове през хубавите месеци: тичане, летяща чиния, софтбол - занимания, ог които той завинаги бе лишен. Но не, в действителност Райм наистина харесваше гледката.
Дори преди инцидента никога не беше харесвал този вид безсмислени удоволствия. Спомни си за случая с Колекционера на кости отпреди няколко години. Тогава, точно след нещастния случай, той се беше отказал от живота, смяташе, че никога няма да е в състояние да живее нормално. Но онова разследване му помогна да научи една истина за себе си: той не искаше да живее нормално. Никога не беше искал, дори преди да стане инвалид. Неговият свят бе светът на дедукцията, на логиката, на интелектуалните атаки и защити, на битките с мисълта - не с оръжия и удари от карате.
Затова, когато гледаше голите клонки на дърветата в парка, той се чувстваше в пълна хармония, успокоен от урока, на който Колекционера на кости го бе научил преди толкова години.
Райм се обърна към компютърния монитор и отново се вглъби в света на изящните изкуства.
Провери новините и видя, че Даг е взел решение - нецен- зурирано, нередактирано, непроменено, прессъобщението бе публикувано навсякъде.
Райм погледна часовника на компютъра и продължи да разглежда сайта за антики.
След половин час телефон иззвъня. Абонат - „Неизвестен“.
Две позвънявания. Три. Той натисна копчето за приемане на разговора с показалеца на дясната си ръка.
- Ало.
- Линкълн - каза мъжът, когото познаваше като Ричард Логан, Часовникаря. - Имаш ли една минутка да поговорим?
- За теб винаги.
77.
- Видях новините - продължи Часовникаря. - Пуснал си снимката ми. Или по-точно фоторобота, който сте съставили по описанието на Дейв Уелър. Не е зле. Компютърна обработка, предполагам. Дебел и слаб, с коса и без коса, с мустаци и обръснат. Не си ли впечатлен как изобразителното изкуство се съчетава с компютърната наука, Линкълн?