Точно като тук. По дяволите...
В следващия момент Саманта се изсмя.
Мъжът с ботите се появи. Беше някакъв възрастен дебеланко с костюм и тънка вратовръзка. Турист от Далас или Хюстън. Той я погледна, кимна като за поздрав и влезе в мъжката тоалетна.
Саманта отново се обърна към вратата с буквата Ж.
„Ох, хайде де, сладурано! По дяволите! Не нагласи ли вече този грим? Или повръщаш четвъртия си „Козмо“?“ Саманта отново натисна дръжката, за да напомни на несъобразителната жена, че има опашка.
Дръжката се завъртя.
„По дяволите - помисли си тя. - Било е отключено през цялото време.“ Преди малко сигурно бе завъртяла в грешната посока.
„Каква съм глупачка.“ Влезе, натисна ключа на лампата и остави вратата да се затвори.
В този момент видя мъжа, който стоеше скрит зад нея. Носеше гащеризон и плетена шапка. За миг заключи вратата.
„Олеле, боже...“
Лицето му беше обгоряло! Не, разкривено, смачкано под гумена маска, прозрачна, но жълтеникава. На ръцете си носеше гумени ръкавици със същия цвят. На лявата му ръка между ръкавицата и края на ръкава се виждаше част от червена татуировка. Насекомо с челюсти, бодливи крака и човешки очи.
- Ааааа, не, не, не...
Тя се извъртя бързо, посегна към вратата, но той бързо я хвана с ръка през гърдите и тя почувства силно убождане във врата.
Започна да рита, опита се да крещи, но той затисна устата ѝ с дебел плат. Виковете ѝ се изгубиха.
Тогава Саманта забеляза вратичката в другия край на тоалетната, около шейсет сантиметра на метър, водеща в мрака - тунел или вход към по-дълбоко подземие под ресторанта.
- Моля! - промълви тя, но думата бе заглушена от плата.
Започна да се схваща, почувства се изтощена. Вече почти не се страхуваше. И осъзна - убождането във врата. Беше ѝ инжектирал нещо. Преди сънят да я надвие, Саманта усети, че мъжът я оставя внимателно на пода и после я повлича по-близо и по-близо към черната дупка.
Почувства топлина, гъделичкане по крака си - после страх и безсилие, когато упойката започна да действа.
- Не - прошепна.
И чу гласа му в ухото си:
- Да.
Думата се проточи дълго, сякаш не бе изречена от нападателя, а от насекомото на ръката му, съскащо, съскащо, съскащо.
28.
Законът на кожата...
Докато работеше е машинката върху красивия корем на новата си жертва, Били размишляваше за пристрастеностга си към тази субстанция, платното на Господ.
Кожата.
Това бе и платното, върху което рисуваше Били, и го привличаше толкова непреодолимо, колкото Колекционера на кости се възхищаваше от костната система - именно това бе заинтересувало Били да прочете „Серийни градове“. Оценяваше манията на Колекционера на кости, но не можеше да разбере това увлечение по кокалите, кожата беше много по-значим елемент на човешкото тяло. Много по-централна. По-важна.
Какви прозрения даваха костите? Никакви. Не като кожата.
От всички покривни органи, защитаващи тялото, кожата е най-еволюиралият - много повече от всякакви копита, нокти, люспи, пера и хитро устроените, предизвикващи тръпки външни скелети на членестоногите. Тя е най-големият орган при бозайниците. Дори ако органите и кръвоносните съдове могат да се поддържат от някакво приспособление на доктор Сюс, кожата върши много повече работа. Тя спира инфекциите и служи като ранна предупредителна и защитна система срещу студ и горещина, от болести и наранявания, от кърлежи и зъби, от удари с палка и при някои обстоятелства, дори от копия и куршуми. Кожата задържа това скъпоценно, жизненоважно вещество - водата. Тя поема светлината, от която имаме нужда, и дори синтезира витамин D. Какво ще кажете за това, а?
Кожа.
Деликатна или груба като гьон. (Около очите е само половин милиметър дебела, а на петите - пет милиметра.)
Епидермисът е горният слой - бежовата, черна или кафява обвивка на тялото - а дермата, в която проникват иглите на татуировъчната машинка, е отдолу. Кожата е майстор на регенерацията, поради което дори най-красивата татуировка на света може да изчезне, ако иглите не проникнат достатъчно дълбоко - както шедьовър, нарисуван на пясъка.
Тези основни факти за кожата обаче, колкото и да бяха интересни за Били Хейвън, не отразяваха истинската ѝ ценност. Кожата разкрива, кожата обяснява. Бръчките са признак за възрастта и дали една жена е раждала, мазолите издават професия и хоби, цветът показва дали човекът е здрав. А когато се стигне до пигментацията - това вече е съвсем друга история.