Били се обърна към нея и халогенният лъч бързо пресече помещението, следвайки движението на главата му.
Той внимателно остави чантичката на земята на място, където да изглежда, сякаш я е хвърлил случайно - за да си помислят, че по нея са останали частици и пръстови отпечатъци. Надяваше се този, който ще я вдигне, да е Амелия Сакс. Беше ѝ ядосан, задето го откри в болницата, въпреки че Линкълн Райм беше главният виновник за това. Били искаше пак да се върне в хранилището на образци, а сега заради нея нямаше да може.
Разбира се, дори да не пострадаше тя, все някой от сътрудниците на Райм щеше да се убоде.
А самият Райм? Това също бе възможно; Били знаеше, че криминалистът вече е в състояние да използва частично едната си ръка. Може би самият той щеше да сложи ръкавица и да вдигне чантичката. Той определено нямаше да усети убождането.
- Ох...
Били се обърна към художествената галерия от красива кожа, опъната пред него. Бяла като слонова кост. Залепи с тиксо фенерчето, насочено към произведението си, и го включи. Погледна я в очите, които се присвиха първо от недоумение, после - от болка.
Часовникът на китката му избръмча.
После - другият.
Беше време да си тръгва.
29.
Светлините се отразяваха от падащия мокър сняг, от покритите със заледена кора купчини, от мокрия асфалт.
Сини, бели, червени. Пулсиращи. Тревожни.
Амелия Сакс слезе от кафявия си форд „Торино“, спрян до няколко линейки, въпреки че не бяха необходими толкова много. Не беше необходима нито една. Единствената кола, от която имаше нужда, беше микробусът на моргата. Първите полицаи на местопрестъплението бяха докладвали, че Саманта Ливайн, втората жертва на този убиец, е починала - мъртва при откриването.
Отново отрова, разбира се. Това бяха първоначалните сведения, но нямаше съмнение, че убийството е дело на Извършител 5-11.
След като не се върнала на масата в ресторант „Прованс“, приятелите ѝ се разтревожили. Претърсили тоалетната и видели една помощна вратичка открехната. Един келнер я отворил, надникнал през отвора, извикал ужасено и повърнал.
Сакс стоеше на улицата и гледаше ресторанта и събралите се автомобили. Лон Селито се приближи.
- Амелия.
Тя поклати глава:
- Спряхме го в болницата тази сутрин, а той си намери нова жертва. Веднага. Все едно ни казва: „Начукайте си го“.
Клиентите плащаха сметките и си тръгваха, а хората от персонала, както можеше да се очаква, бяха силно разтревожени от новината, че някой е бил отвлечен от тоалетната, замъкнат в тунела под заведението и убит.
Беше въпрос на време, мислеше си Сакс, „Прованс“ да бъде закрит. Сякаш ресторантът бе втора жертва на убийството. Тя предполагаше, че и бутикът на Елизабет Стрийт скоро ще фалира.
- Ще започна да разпитвам за очевидци - измърмори детективът и се отдалечи, като измъкна бележника си от джоба.
Микробусът на лабораторията по криминалистика пристигна и спря до тротоара. Сакс махна на техниците, които започнаха да слизат. Първа се появи Джейн Ийгълстън, която ѝ помагаше при огледа на убийството на Клоуи Мур в Сохо - едва вчера, макар че изглеждаше, сякаш е било преди цял месец. Имаше нов партньор - строен латиноамериканец със спокойни, но изпитателни очи (показващи, че е идеален за криминалистична работа). Сакс се приближи до тях и каза:
- Същата процедура. Аз влизам първа, оглеждам тялото и мястото на убийството. Вие можете да направите оглед на тоалетната, откъдето я е отвлякъл, и евентуалните пътища за бягство.
- Дадено, Амелия - отговори Ийгълстън.
Кимна и Сакс отиде при задната част на микробуса, за да сложи изолиращ костюм, калцуни, боне и ръкавици. Също и газова маска. Напомни си, че каквото и да става, не трябва да я сваля.
Ръжда...
Този път носеше и предпазни очила.
Докато обуваше гащеризона, случайно погледна по улицата. На ъгъла, от страната на ресторанта, стоеше мъж с тъмно яке, подобно на онова, което убиецът носеше в болницата при опита за нападение на Хариет Стантън - макар че сега нямаше плетена шапка, а бейзболна. Говореше по телефона и не даваше вид да обръща внимание на случващото се. Въпреки това в позата му имаше нещо неестествено.
Възможно ли беше да е извършителят, върнал се на местопрестъплението, както бе направил в Сохо?
Тя бързо отмести очи и продължи да се облича, като се стараеше да изглежда непринудено.
Не е обичайно извършителят да се връща на местопрестъплението - това е клише, което върши работа само в лошите криминални романи и телевизионни сериали - но понякога все пак се случва. Особено при извършители, които не са професионални престъпници, а психопати, чиито мотиви се коренят в умствено или емоционално разстройство - какъвто бе случаят с Извършител 5-11.