Като се престори, че отива да вземе нов чифт ръкавици от другата страна на микробуса, Сакс се приближи до една детективка, която познаваше - бдителна, свикнала с работата на улицата полицайка, наскоро назначена в Централния северен участък. Нанси Симпсън се грижеше за отцепването на района и отклоняваше клиентите от същинското местопрестъпление, докато излизаха от ресторанта.
- Ей, Нанси.
- Пак ли този тип? - измърмори тя.
Носеше яке с полицейска емблема, с вдигната заради студа яка. Сакс хареса стилната ѝ тъмнозелена барета.
- Така изглежда.
- Целият град е в паника заради него - продължи Нанси. - Сигналите за незаконни прониквания в подземни помещения скочиха със сто процента. Няма ни един реален, но въпреки това пращаме патрули. Опитваме всичко. - Намигна и добави: - И никой не си пере дрехите. Всички ги е страх от пералните помещения.
- Може би имаме ситуация, Нанси.
- Казвай.
- Не поглеждай назад.
- Няма. Защо?
- Има една рибка, която живо ме интересува. Един тип на ъгъла. На тази пресечка. Носи яке и бейзболна шапка. Искам да се приближиш до него, но без да те види. Разбираш ли?
- Да. Видях някого. С периферното зрение. Шляе се.
- Приближи се. И го задръж. Бъди готова да използваш оръжие. Има някаква вероятност да е извършителят.
- Извършителят на това?
- Да, на това. Вероятността не е голяма, както казах. Но може би.
- Как да го доближа?
- Оглеждаш се за коли, говориш по телефона - тоест преструваш се, че говориш по телефона.
- Да го арестувам ли?
- За момента само му поискай документи. Аз ще дойда отзад. Ще съм готова да стрелям.
- Аха, рибка. И аз съм стръвта.
Сакс погледна странично.
- По дяволите! Няма го.
Извършителят или който друг беше, бе изчезнал зад ъгъла на десететажната сграда със стъклена фасада до ресторанта, където бе вечеряла Саманта Ливайн преди фаталното посещение в тоалетната.
- Остави на мен - каза Симпсън и хукна в посоката, в която беше изчезнал мъжът.
Сакс изтича до командния пункт и каза на Бо Хауман, че има вероятен заподозрян. Той незабавно изпрати шестима спецполицаи. Сакс погледна Симпсън. От начина, по който тя спря и се заоглежда, пролича, че заподозреният го няма.
Детективката се върна тичешком при Сакс и Хауман.
- Съжалявам, Амелия, няма го. Може да се е скрил в сградата, онова модерно чудо на ъгъла. Или се е качил в кола.
- Ще проверим - каза Хауман. - Имаме рисунка на заподозрения от вчера, от фоторобота.
Сакс си спомни намусеното лице със славянски черти и смущаващо светли очи.
Командирът на спецотряда нареди на хората, които бе извикал:
- Действайте. Намерете го. И някой да се обади в участъка. Искам екип на Петдесет и втора улица, незабавно. Ще го обградим, ако можем.
- Слушам!
Полицаите се отдалечиха тичешком.
Колкото и да искаше да тръгне с тях, колкото и да се изкушаваше да повери местопрестъплението на друг, Сакс се дооблече за оглед.
После, увита с предпазно облекло, калцуни и боне, взе комплекта за събиране на улики и като хвърли последен поглед към мястото, откъдето бе отплувала рибката, тръгна към вратата на ресторанта.
30.
Сакс беше доволна, че както при предишното местопрестъпление, не се налагаше да мъкне тежки халогенни прожектори под земята; такива вече бяха поставени и светеха ярко благодарение на полицаите, отзовали се първи на сигнала.
Тя погледна схемата от архива на Райм за подземията на Ню Йорк, за да се ориентира.
Имаше някои сходства с предишното местопрестъпление: водопроводната тръба, кабелите, жълтите кутии с надпис IFON. Имаше обаче и една голяма разлика. Това помещение беше много по-голямо. Тя можеше да влезе направо през вратата в тоалетната, не през тесен, подобен на ковчег тунел. Слава богу...
От старите дървени ограждения върху голата пръст на пода Сакс се досети, че помещението е било част от тунелите, през които са прекарвали животни от и до кланиците, намирали се навремето в района, в Хелс Кичън. Спомни си, че извършителят, изглежда, е повлиян от Колекционера на кости, който също бе използвал бивша кланица, за да затвори там една от жертвите си - като я бе вързал и намазал с кръв, за да бъде изядена жива от плъховете.
Извършител 5-11 следваше учителя си по стъпките.