Подразнена от тропането на капките върху предпазната ѝ качулка, Сакс каза на Райм, че спира камерата, защото влагата можеше да развали скъпата апаратура.
Върна се при колата и попълни картончетата за съхранение на уликите, като се сви под капака на багажника, за да не се намокрят нито те, нито пликчетата със събраните доказателства. Свали костюма за огледи, пъхна го в един найлонов плик и след като го остави в микробуса на лабораторията, облече коженото си яке и се върна на улицата.
Детектив Нанси Симпсън говореше с Бо Хауман. Другите полицаи, които бяха тръгнали да гонят престъпника, се връщаха един след друг.
Хауман потърка прошарената си къса коса и се обърна към Сакс, когато тя се приближи към него:
- Нищо. Никой не го е видял. Но... - Погледна намръщеното небе. - Малко хора са излезли да се разхождат тази вечер.
Сакс кимна и отиде при Лон Селито, който говореше с няколко души на възрастта на Саманта. Каза му за преследването - на извършителя или на невинен зяпач - за неуспешното преследване. Той изръмжа разочаровано, после двамата се обърнаха към другите хора, които детективът представи като приятелите на Саманта. Амалия се беше досетила вече за това по израженията им.
- Съжалявам за приятелката ви - каза им.
Една жена - колежка на жертвата - плачеше. Другата - блондинка - изглеждаше нервна и смутена. Сакс подозираше, че носи кокаин в чантичката си, но не ѝ беше до това сега.
Двамата мъже бяха гневни и мрачни. Никой от тях не беше гадже на Саманта, но единият бе съквартирантът ѝ - от четиримата в неговите очи личеше най-силна скръб.
Сакс и Селито се редуваха да задават въпроси. Научиха (както и очакваха), че Саманта Ливайн не е имала врагове, поне доколкото знаеха приятелите ѝ. Беше делова жена и никога не била имала проблеми със закона. Не се беше карала и с бившите си гаджета.
Още една фатална случайност. Това бе най-трагичното престъпление - грешното време и грешното място.
В много отношения то беше и най-трудно за разкриване.
Ненадейно към тях се приближи мъж със скъп костюм - не носеше връхна дреха и не обръщаше внимание на кишата и студа. Беше около петдесетте, с хубав тен и добре подстриган. Не беше висок, но доста красив и с хубави пропорции.
- Господин Кливънджър! - възкликна колежката на Саманта и го прегърна. Той я притисна до себе си и поздрави останалите от компанията на жертвата с мрачно кимване.
- Луиз! Вярно ли е? Току-що чух. Обадиха ми се. Саманта ли е пострадала? Мъртва ли е?
Отдръпна се назад и жената, която го бе прегърнала, отговори:
- Да, още не мога да повярвам. Тя... убиха я.
Новопоявилият се се обърна към Сакс, която попита:
- Познат ли сте на госпожица Ливайн?
- Да, аз съм ѝ шеф. Тя беше... Само преди няколко часа говорихме. Имахме среща... само преди няколко часа. - Кимна към лъскавата сграда до ресторанта. - Там. Казвам се Тод Кли- вънджър.
Подаде ѝ визитка. „Интернешънал Файбър Оптик Нетуьркс“. Той беше президент и главен директор на фирмата.
Селито попита:
- Има ли причина някой да иска да ѝ навреди? Нещо деликатно, свързано с работата? Нещо, което може да я е изложило на опасност?
- Не мога да си го представя. Дейността ни е да поставяме оптични кабели за широколентов Интернет... само комуникации. Саманта никога не е споменавала такова нещо, че е в опасност или нещо подобно. Не мога да си го представя. Тя беше най-симпатичният човек на света. Умна. Много умна.
Луиз добави:
- Сетих се нещо. Онзи ден нали убиха някаква жена. В Сохо. Дали не е същият психопат?
- Не мога да коментирам. Разследването е в ход.
- Обаче и онази жена беше убита под земята, нали? В тунел. Съобщиха по новините.
Хилавият младеж с артистичен вид, който се представи като Раул, съквартирантът на Саманта, се обади:
- Точно така. Същият стил. Същият метод на действие.
Сакс отново се въздържа от коментар. Със Селито зададоха още няколко въпроса, но скоро стана ясно, че тези хора не могат да им помогнат с нищо.
Случайната жертва.
Грешното време и грешното място...
В крайна сметка, когато жертвата е била сама с убиеца, без свидетели, разследващите трябва да разкрият истината с помощта на веществените доказателства.
Точно това Сакс и другите криминалисти сега натовариха в багажника на нейното торино.
Пет минути по-късно тя караше с пълна скорост по Уестсайдската магистрала, с лудешки пулсираща синя лампа на таблото, криволичейки между коли и камиони - но повече благодарение на маневреността на колата, отколкото заради хлъзгавата настилка.