31.
Около 23.00 Райм чу Сакс да влиза в антрето, следвана от променящия се вой на вятъра отвън.
- Ох, най-сетне!
След секунди тя влезе в салона, като носеше голям кашон, пълен с десетина найлонови и хартиени торбички. Кимна за поздрав на Мел Купър, който клюмаше уморено, но изглеждаше готов да анализира.
Райм попита бързо:
- Сакс, каза, че ти се е сторило, че извършителят все още е на местопрестъплението, нали?
- Да.
- Какво излезе от това?
- Нищо. Бо изпрати шестима от хората си да го гонят. Но беше изчезнал. И не го видях добре. Може би не е бил той. Но интуицията ми подсказа, че е той.
Сакс отвори на главния монитор карта на Хелс Кичън и показа местоположението на „Прованс“ и ъгловата офиссграда.
- Тръгна насам, но... виждате ли? На няколко пресечки е от Таймс Скуеър. Смесил се е с тълпата. Не съм сигурна, че е бил той, но съвпадението е твърде голямо, за да не му обърна внимание. Изглежда, че се интересува как върви разследването. Все пак на Елизабет Стрийт се върна и надничаше през капака на шахтата.
Очи в очи...
- Ясно. Дай сега уликите. Какво имаме, Сакс?
Том Рестън заяви твърдо:
- Виж какво има, но бързо. Скоро ще си лягаш, Линкълн. Денят беше уморителен.
Райм се намръщи. Обаче осъзнаваше, че работата на болногледача е да се грижи за живота и здравето му. Паралитиците са уязвими на голям брой здравни проблеми, най-опасен от които е автономната дисрефлексия - рязко покачване на кръвното налягане вследствие от физически стрес. Не е твърдо установено дали умората е фактор, който ускорява това състояние, но Том не беше склонен да рискува.
- Да, да, да. Само няколко минути.
- Нищо особено - измърмори Сакс, като кимна към уликите. Е, да, замисли се Райм, рядко хващаха извършителя с димящ пистолет в ръка. Работата на криминалиста е на натрупване. Най-очевидните открития автоматично се подлагат на съмнение - може да са подхвърлени улики. Случва се по-често, отколкото може да се очаква.
Най-напред Сакс показа снимки на татуировката.
Оградена със същите лъкатушещи линии, напомнящи на мидени черупки, които според Ти-Ти Гордьн бяха важни.
Това правеше загадката още по-изнервяща.
- Първо „втория“, после „четирийсет“. Отново с малка буква и отново без препинателни знаци.
Какво, по дяволите, искаше да им каже? Между две и четирийсет имаше още трийсет и осем числа. И защо първо редно, а после бройно? Райм се замисли.
- Мирише ми на указание към някакво място, адрес. Географски координати. Но все още не е достатъчно, за да се ориентираме.
Отказа се да гадае и погледна веществените доказателства, събрани от Сакс. Тя взе едно пликче и го подаде на Купър, който извади отвътре памучен тампон.
- Това е отровата - обясни Амалия. - Едната проба изпратих в патологията, но искам да започнем отсега. Изгори го, Мел.
Той пусна пробата на хроматографа и след няколко минути получи масовия спектър.
- Комбинация от атропин, хиосциамин и скополамин.
- Това е извлечено от растението... - измърмори Райм, като впери поглед към тавана, - как беше... По дяволите, не си спомням.
Купър въведе данните за сместа в базата-данни на отровите и след малко обясни:
- Ангелски тромпет. Или бругмансия.
- Да, разбира се. Дай повече подробности.
Купър обясни, че това е южноамериканско растение, много често използвано от колумбийските престъпници, които го наричат „дяволски дъх“. Пръскали отровата в лицата на жертвите си и те губели съзнание от парализиращия, упойващ токсин, а ако не припаднели, не били в състояние да се съпротивляват.
В по-голяма доза, както при Саманта Ливайн, отровата причиняваше смърт за броени минути.
По някаква случайност точно в този момент стационарният телефон иззвъня - от лабораторията по патология.
Купър вдигна вежди, погледна Сакс и коментира:
- Сигурно нямат много работа. Или си ги стреснала достатъчно, за да изпълняват поръчките ни с предимство, Амелия.
Райм знаеше коя от двете причини е вярната.
Патологът потвърди, че отровата, използвана за татуиране на посланието върху корема на Саманта Ливайн, е от растението дяволски дъх. Добави, че токсинът е бил силно концентриран. Освен това в кръвта ѝ имало следи от пропофол. Купър му благодари.
Сакс и техникът продължиха да анализират събраните проби. Този път не откриха разлика с контролите, което означаваше, че частиците, намерени върху тялото и около него, не могат да бъдат свързани с извършителя - бяха обичайни за подземните помещения за добитък.