Том се появи на вратата.
- Олеле, какво е това строго изражение?
- Наближава полунощ, Линкълн. Трябва да си лягаш.
- Да, да, да. - Райм се обърна към Купър: - Внимавай, Мел. Няма причина да очакваме, че извършителят знае за участието ти в това разследване, но все пак бъди предпазлив. Сакс, изпрати съобщения на Лон и Пуласки и ги предупреди същото. - Погледна масовия спектър на стрихнина. - Сега ние също сме мишена. Той ни обяви война.
Сакс изпрати съобщения на двамата полицаи и се приближи до дъската, за да запише новите улики и информацията, която Лон Селито бе научил за жертвата.
Зап. 54-та улица 614
● Жертва: Саманта Ливайн, 32 г.
- Служител на „Интернешънал Файбър Оптик Нетуъркс“
- Вероятно няма връзка с извършителя
- Няма сексуално насилие, но е докосвал кожата ѝ
● Извършител 5-11
- Виж подробности от предишното местопрестъпление
- Може би се е върнал на местопрестъплението: не е забелязан
- Няма пръстови отпечатъци
- Няма отпечатъци от обувки
● Причина за смъртта: отравяне с екстракт от бругмансия, въведен чрез татуиране
- Ангелски тромпет или дяволски дъх
- Атропин, хиосциамин и скополамин
● Татуировка
- „четирийсет“ в рамка от лъкатушещи линии
- Защо бройно числително?
● Упоена с пропофол
- Откъде го е намерил? Достъп до медицински материали? (Няма кражби в района)
● Място на убийството
- Отвлечена от тоалетната в ресторант „Прованс“, мазе
- Убита под тоалетната, в подземно помещение на скотобойни от деветнайсети век
- Сходна инфраструктура, както при предишното убийство:
○ IFON
○ Рутер на ConEd
○ Електрически кабели на Градската транспортна служба
○Тръба на Отдела по околна среда
● Фенерче
- Масов модел, не може да се проследи до източника
● Белезници
- Масов модел, непроследими
● Тиксо
- Масово, непроследимо
● Няма микроследи
● Чантичка, оставена като клопка
- Игла за подкожни инжекции, използвана в пластичната хирургия
- Стрихнин, зареден в иглата
○ Не може да се проследи до източника
○ Количеството не е достатъчно, за да убие човек
Райм погледна таблицата и каза:
- Опитва се да ни изпрати някакво тайнствено послание.
- Време е за лягане - измърмори Том.
- Добре, ти печелиш.
Купър облече якето си и им пожела лека нощ.
- Сакс, ще дойдеш ли горе? - попита Райм.
Тя отмести поглед от дъската и се загледа през прозореца в голите, обледенени клони, превиващи се под неспирния вятър.
- Какво? - Явно не го беше чула.
- Ще дойдеш ли в леглото?
- След няколко минути.
Том тръгна към стълбите, а Райм отиде с количката до асансьора. Слезе на втория етаж и се отправи към спалнята, но нещо го накара да спре. Вдигна глава и се ослуша. Долу Сакс говореше по телефона - тихо, но той различи думите:
- Пам, аз съм... Надявам се, че си проверяваш съобщенията. Слушай, трябва да поговорим. Обади ми се. Обичам те. Лека нощ.
За днес - трето такова обаждане, доколкото бе преброил.
Той чу стъпките ѝ по стълбите и бързо се вмъкна в спалнята, където заговори Том, който сигурно се озадачи - Райм изобщо не подбираше думите (просто не искаше Сакс да разбере, че е подслушал молбите ѝ към Пам Уилоуби).
Сакс влезе в спалнята. Райм се замисли колко разстройващо е, когато хората, които ти служат за опора в живота, изведнъж се окажат уязвими. И още по-лошо - когато прикриват слабостта си зад стоически усмивки, както правеше Сакс сега.
Тя забеляза изражението му:
- Какво има?
- Просто се бях замислил. Имам предчувствие, че ще го хванем утре.
Очакваше Амалия да се изненада от такова изказване: „Ти! Предчувствие?“
Но тя само погледна дисплея на телефона, прибра го в джоба си и се загледа разсеяно към прозореца.
- Възможно е, Райм. Възможно е.
Трета част
Червената стоножка
Вторник, 7 ноември
9.00
32.
Изпотен, Били Хейвън се събуди с вопъл от мъчителен кошмар.
Сънува Олеандровата стая.
Въпреки че всичките му сънища, в които действието се развиваше там (а те бяха много), бяха мъчителни, този специално беше особено ужасен, защото родителите му също присъстваха, макар че бяха починали няколко години преди той за първи път да влезе в Олеандровата стая. Може би бяха духовете им, но изглеждаха истински. Странна реалност в нереалността на съня.