- Както по принцип в живота - измърмори Селито. - Мъжете и жените имам предвид. - Все още имаше нужда от отговори за Извършител 5-11, но попита: - Любопитно ми е. Как се захванахте с този занаят?
- Искате да кажете, че ако не се броят татуировките, приличам на детска учителка, така ли?
- Да.
- Бях детска учителка. - Томсън замълча за по-голям ефект. - В гимназията. В демилитаризираната зона. Нали знаете, ничията земя между хормоните на юга и дръзкото поведение на севера.
- Имам дете. Момче. Сега завършва колеж. Но съм преживял всичко, докато порасне.
Тя кимна:
- Не беше за мен. Започнах работа в едно студио в града и - трудно ми е да обясня - почувствах се освободена. Напуснах училището и отворих собствено студио. Сега татуирам самостоятелно и освен това рисувам. Правя изложби в Сохо, в Горен Манхатън. Нямаше да го направя обаче, ако не се бях татуирала.
- Впечатлен съм.
- Благодаря. Така, питахте за машинката „Американ Ийгъл“.
Томсън държеше единствения магазин в района, където се продаваха части и игли за този модел. Освен това имаше една бройка за продажба на старо. За Селито тази машинка изглеждаше груба, опасна. Като лазерна пушка от някой смахнат научно-фантастичен филм.
- Мога ли да попитам защо ви интересува?
Детективът се подвоуми. Реши, че е длъжен да ѝ каже всичко. Може би защото бе толкова отдадена на изкуството. Или защото имаше невероятни гърди. Както и да е, разказа ѝ за деянията на Извършител 5-11.
- О, не. Боже мой, не! - Очите ѝ се разшириха от ужас в контраст с присвитите очи на мексиканската перната змия. - Някой прави това? Убива хора с машинка за татуиране?
Потрепери за момент. Томсън, въпреки всички зловещи създания по тялото ѝ и обувките от „Магьосника от Оз“, изобщо не изглеждаше тайнствено или като някакво свръхчовешко същество. Изглеждаше крехка и уязвима. Ти-Ти Гордън бе реагирал по същия начин - с възмущение срещу предателството, което някой е извършил към тяхната затворена гилдия; да използва таланта си, за да убива, и то по този особено жесток начин.
- Съжалявам, да.
- „Американ Ийгъл“ - измърмори тя. - Моделът е доста стар, не е толкова надежден, колкото новите. Един от първите преносими.
- Така каза и Ти-Ти.
Тя кимна:
- Той е добър човек. Имате късмет, че ви помага. Мисля, че аз също мога да ви помогна. Никой не е купувал машинка от нас, но преди около седмица дойде един тип и купи игли за „Американ Ийгъл“.
Томсън се наведе напред и опря длани върху стъклото. Лъскавият черен пръстен на десния ѝ показалец се оказа татуиран.
- Не го загледах особено. Беше около трийсетте. Бял. Носеше тъмно кепе и шал. Беше се омотал до брадичката. Имаше слънчеви очила, въпреки че нямаше нужда - времето беше лошо като сега. Тези очила ми подсказаха, че е някакъв скапаняк. Обаче тук идват доста позьори. Има много тънка граница между това, да татуираш от душа и да симулираш.
Позьори. Добро попадение.
Селито ѝ показа фоторобота.
Жената сви рамене:
- Възможно е. Както казах, не го загледах. Обаче си спомням нещо. Нямаше татуировки, поне доколкото видях. Нямаше и пиърсинги. Повечето татуировчици имат.
- Убиецът има татуировка на ръката. Дракон или друго такова създание. В червено. Това говори ли ви нещо?
Жената с пернатата змия поклати глава:
- Не. След онази книга, след онова фентъзи, много хора искат дракони. Имитации. Без особен смисъл, доколкото мога да преценя.
- Знаете ли нещо съществено за татуировка на думата „втория“? И „четирийсет“? Означават ли нещо в света на кожната живопис?
- Не, доколкото ми е известно.
Той ѝ показа снимки на татуировките.
- Хъм. Готически шрифт. Това е трудно за изпълнение. И раните, подутото - това заради отровата ли е?
- Да.
- Е, ако оставим другото настрана, той е добър. Много добър.
- И е работил бързо. Направил е тези за десет-петнайсет минути.
- Наистина ли? - изненада се тя. - И скарификацията ли? Лъкатушещата рамка?
- Всичко за десет-петнайсет минути. Това или стилът подсказват ли ви кой може да е бил?
- Не... Но не виждам очертания.
- Ти-Ти каза, че е използвал кръвна линия. Свободен рисунък.
- В такъв случай никой, когото познавам, не би могъл да го направи за петнайсет минути. Познавам всички талантливи татуировчици в града. Този е адски добър.
- Ти-Ти каза, че не е тукашен, но нямаше представа откъде може да е.