Аха, може би все пак имаше незамърсено местопрестъпление. Сакс изпрати един криминалист да погледне, с подкрепление от спецотряда.
- Каза ли нещо? - попита Селито.
- Не. Но ми заби игла. Започнах да се унасям. Но видях... Видях да вади скалпел от раницата.
- Скалпел ли? Не просто нож?
- Определено беше скалпел. И изглеждаше, сякаш знае как да си служи с него. О, и опипваше кожата ми. На корема ми. Докосваше я, пощипваше я. Боже мой! За какво?
- И преди го е правил - каза Сакс. - Не знаем точно защо.
- А, спомням си също, че когато протегна ръка, ръкавът му се дръпна. И видях татуировката му. Много странна. Беше стоножка, почти съм сигурен. Да. Само че с лице.
- Какъв цвят? - попита Селито.
- Червена. И когато пак се опомних, вече се давех и ченгетата... полицаите де, ме вадеха от водата. И този студ, адски студ. Леле! Сякаш бях захвърлен в океана. Това ли е мръсникът, който уби онези хора в града?
Някои неща можеш да споделиш, други трябва да премълчиш.
- Възможно е да е той.
- Защо мен?
- Не знаем какви са мотивите му. Имате ли врагове? Някой, който би искал да ви навреди?
Сакс и Райм не се бяха отказали напълно от теорията, че престъпникът симулира метода на сериен убиец, за да прикрие убийството на конкретен човек - което би останало незабелязано сред множеството жертви на Извършител 5-11.
Алигзандър обаче отговори:
- Занимавам се с компютърна сигурност. Помислих си, че съм настъпил повече някой хакер и той иска да ми отмъсти. Реших, че мъжът, който влезе в онази сграда и може би ме следеше, вероятно е наемен бияч, или там както ги наричате. Но не знам кой конкретно може да го е поръчал.
- Вероятността не е голяма - каза Селито. - Мислим, че избира жертвите си на случаен принцип.
На неподходящо място в неподходящ момент...
Взеха данните на Алигзандър, ако се наложи пак да го разпитат.
Сакс си сложи ръкавици и взе белезниците, които един от първите пристигнали полицаи бе свалил, прибра ги в пликче за улики и попълни картона за съхранение. Записа си да вземе отпечатъци от служителя, който ги е свалил. Беше сигурна обаче, че предпазливият престъпник няма да допусне грешка точно сега.
Слязоха от линейката и мразовития вятър ги преряза.
Криминалистът, когото бе изпратила да провери отсрещната сграда, се приближи. Беше жилав младеж с кръгли очила.
- Няма никого - обяви той. - И много внимателно претърсихме мазето. Долу няма друг изход. Няма как да се влезе в подземния гараж.
- Добре, благодаря.
Приближиха се двама пожарникари, целите - вир-вода. Единият държеше найлоново пликче за единия ъгъл. Може би улика. Сакс не се безпокоеше за замърсяване - пожарникарят носеше дебели гумени ръкавици.
- Чух, че вие сте водещият криминалист - каза той, след като поздрави.
- Да, аз съм. Как е долу?
- Мазало. Все още има петнайсет сантиметра вода. Целият долен етаж е покрит. А тунелът отдолу? Там е езеро.
- Какво открихте? - попита Сакс, като кимна към плика.
- Беше облегнат до стената близо до мястото, където беше жертвата. Може да е от вашия човек, може да не е. Нямаше нищо друго.
Бананова кора, марихуана, монети...
Тя взе пликчето. Вътре имаше малки метални предмети с дължина около два сантиметра и различни форми. Части за нещо, предположи. Показа ги на Селито, който сви рамене. Пъхна ги в плик за улики и записа името и служебния номер на полицая в картончето за съхранение. Накара го да се подпише и направи същото.
- Искам да сляза долу - каза му след това. - Имате ли да ми дадете ботуши?
- Разбира се. Ще ви оборудваме.
Друг пожарникар донесе картонена табличка с кафе. Селито взе, а Сакс отказа. В момента нямаше желание за нищо, освен да открие следа - каквато и да е следа към Извършител 5-11.
39.
- Това са импланти.
Ти-Ти Гордън - татуировчикът, изрисуван със супергерои и с извънредно стилно оформена брадичка - отново беше в салона на Райм.
Застанал при работната маса до Мел Купър, той разглеждаше нещата, открити от пожарникаря в подземния паркинг на апартаменти „Белведере“ - метални късчета в найлоново пликче. Не части за машина, както бе предположила първона- чално Сакс, а оформени като цифри и букви. Имаха изпилени жлебове, а в процепите бе размазано някакво белезникаво вещество
С дължина по около два сантиметра и половина, всяко поставено на стерилна тефлонова възглавничка.
- Какво са импланти? - попита Райм, като се приближи с количката.