Торбичката беше масова (и неподходяща за проследяване), от онези, които се използват за съхранение на продукти. В горния край имаше матова ивица, на която готвачът можеше да напише какво съдържа или датата, на която я е прибрал във фризера. Въпреки че водата бе отмила голяма част от написаното от убиеца, все още личаха няколко бледорозови букви. Надписът бе „No. 3“ - за третата атака, предположи Райм.
- Не знам какво може да ни помогне това - измърмори той, - но го запиши на дъската.
Купър пусна още няколко проби и обяви:
- Тук има комбинация от човешки албумин и натриев хлорид. Съотношението е както при някои препарати за пластични операции.
- Пак пластична хирургия - измърмори Райм. - Нашият престъпник явно е намислил да промени външния си вид. Обаче още не го виждам как ще легне под ножа. Все още има работа да върши. Но после това е планирал.
Лон Селито се обади по телефона. Беше останал в „Белведере“, за да ръководи търсенето на очевидци.
- Линк, никой нищо не е видял. Нали се сещаш какво става?
- Осветли ме.
- Хората знаят, че този тип се промъква в подземията, за да се добере до жертвите си. Страхуват се, че ако кажат нещо, може да се вмъкне в тоалетната, пералното помещение или гаража им.
Райм не ги обвиняваше. Какво би могло да бъде по-ужасяващо от това, да си мислиш, че си сам и в безопасност в сутерена на къщата, офиса си или някоя обществена сграда и да се окаже, че изобщо не си - а имаш смъртоносна компания. Като лигава, отровна стоножка, пропълзяла под одеялото ти, докато спиш.
Сакс бе донесла и дрехите на Брейдън Алигзандър. Купър ги прегледа внимателно, но водата беше отмила всякакви частици - ако изобщо е имало някакви, останали от извършителя, което не изглеждаше много вероятно (както обясни тя), защото контактът между двамата мъже е бил минимален. По белезниците нямаше полепнало нищо и както и предишните, бяха от най-масовия модел.
Купър пусна още няколко проби, взети от пликчето с имплантите. Повечето не дадоха резултат. Но най-сетне се получи нещо. Той погледна монитора и обяви:
- Хипохлориста киселина.
Райм погледна спектъра и коментира:
- Интересно. Чиста е. Неразредена.
- Точно така.
Купър бръкна под предпазния екран на лицето си и побутна очилата си по-високо на носа. Райм се почуди, както неведнъж, защо просто не си купеше такива, които да му стават.
Хипохлористата киселина - едно съединение на хлора - се добавяше в питейната вода на Ню Йорк, както на повечето градове, за пречистване. Но тъй като тази проба не беше разредена, явно не беше дошла от водата, замърсила местопрестъплението в подземния паркинг на апартаменти „Белведере“. Беше останала от самото химическо вещество в чист вид, преди да бъде добавено във водопроводната система.
- Това е слаба киселина - заразсъждава на глас Райм. - В големи количества обаче, предполагам, може да бъде смъртоносна. А може би се е изцапал с нея, когато е минавал покрай някой от контейнерите, през които се подава във водопровода. Сакс, при първото и второто местопрестъпление в тунелите нали имаше тръби?
- Да, водопроводни, а на едното - и от канализацията.
- На входа и на изхода - пошегува се Пуласки, предизвиквайки усмивка у всички освен у Райм.
- Някакви други тръби? Например някоя от системата за хлориране?
- Не си спомням.
- Искам да разбереш. Ако тази хипохлориста киселина е от системата за хлориране, не ни върши работа. Ако е от отрова, която смята да използва, тогава можем да започнем да търсим вероятния източник. - Райм изкара на монитора снимките от първите две местопрестъпления. - Изпратете хора на предишните места, за да проверят дали има тръба за вкарване на химикала.
- Искаш ли да пратя екип от криминалистите за оглед? - попита Сакс.
- Не, достатъчно е някой униформен. Който и да е. Но бързо. Веднага.
Сакс телефонира в диспечерския пункт и нареди две патрулни коли да бъдат изпратени на първите местопрестъпления, като обясни какво да гледат.
Двайсет минути по-късно телефонът ѝ иззвъня. Тя вдигна и включи на високоговорител.
- Добре, полицай. Говорите с мен и Линкълн Райм.
- Намирам се на Елизабет Стрийт, детективе. На мястото на убийството на Клоуи Мур.
- Къде сте точно? - попита Райм.
- В тунела. До прожекторите и захранващите батерии.
- Искам да огледате за тръби или резервоари с надпис „хипохлориста киселина“, „хлор“ или буквите „С1“ - нареди криминалистът. - Вероятно имат знак за опасно вещество във формата на ромб или предупреждение за дразнещо очите и кожата съединение.