- Слушам. Сега ще проверя.
Полицаят продължи да говори, докато обикаляше мястото, където бе намерен трупът, от клаустрофобичния тунел до преграждащата стена на стотина метра по-нататьк. Накрая докладва:
- Няма такова нещо, господин Райм. Единствените надписи на тръбите са DS и DEP.
Отделите по хигиена и защита на околната среда, които отговаряха за градския водопровод.
- Освен това има няколко кутии с надпис IFON - не знам какво означава това. Но няма нищо свързано с химикали.
Сакс му благодари и затвори.
Скоро се обади служител от другия екип, от подземието на „Прованс“ - осмоъгълното помещение на бившите кланици, където бе умряла Саманта Ливайн.
Той докладва същото. Нямаше нищо от системата за хлориране на питейната вода.
След като приключиха разговора, Райм каза:
- Значи вероятно има някаква връзка с извършителя. Хайде да проверим къде може да се купи и как се добива. Рон?
След кратка справка се оказа точно това, което Райм подозираше: в района имаше десетки фирми за химически материали. Освен това убиецът вероятно бе купил малко количество, за което можеше да плати в брой. Дори можеше да е откраднал едно-две шишета. Пак бяха в задънена улица.
Райм се приближи с количката до работния плот, вгледа се в имплантите и се замисли за значението на числата.
- Имаме „втория“, „четирийсет“ и „седемнайсети“. Какво, по дяволите, иска да ни каже? - Той поклати глава. - Все още ми се струва, че се опитва да ни изпрати някъде. Но къде?
- Този път няма рамка от лъкатушещи линии - отбеляза Сакс.
Ти-Ти Гордън обаче изтъкна:
- Онова беше скарификация. Ако е смятал да остави и този път такава рамка, можеше да я направи със същия скалпел, който щеше да използва за поставяне на имплантите. Би могъл да го направи по-късно. Доколкото разбрах, вие сте го прекъснали, преди да стигне твърде далеч.
- По-скоро избяга, преди да стигне твърде далеч - измърмори Сакс.
Пуласки добави:
- Този път не е членувано, както при „втория“.
- Може би такъв е точният цитат, каквото и да е това, което смята да напише.
- За поставяне на импланти е необходимо и повече време - отбеляза Гордън.
- Полезна забележка. Логично е да иска да свърши бързо. - Райм кимна към татуировчика. - Добавянето на оше букви, за да се членува, би го забавило твърде много.
Всички впериха очи в числата.
Какво, по дяволите, бе посланието на убиеца? Какво искаше да каже на разследващите, на града, на света?
Ако моделът му на подражание бе Колекционера на кости, както изглеждаше, това послание най-вероятно бе свързано с отмъщение. Но за какво? Какво общо с несправедливостта, за която искаше да си отмъсти, имаха „втория“, „четирийсет“ и „17ти"?
Това, че можеха да нарекат Извършител 5-11 „Колекционера на кожи“, не беше достатъчно за Райм. Той имаше предчувствие, че целта на убиеца не е толкова проста, колкото само да имитира убиеца психопат, безчинствал по нюйоркските улици преди едно десетилетие.
Ти-Ти Гордън прекъсна мълчанието:
- Трябвам ли ви още?
- Не - отговори Райм. - Благодаря за помощта. Оценявам го.
Амелия Сакс вдигна вежди. Любезността не беше сред качествата на Линкълн Райм. Но компанията на младежа със сложно оформена брада и отлично познаване на литературния език му беше приятна.
Гордън облече сакото си. Райм отново си помисли, че дрехата е твърде тънка за такъв гаден, сив ден.
- Успех - каза Гордън. Спря пред Райм и го изгледа от глава до пети. - Ей, ти май си един от нас, пич.
- Един от кои?
- Модифицираните.
- Как така?
Ти-Ти посочи ръката на Райм, където личаха изпъкналите белези от операция за възстановяване на движенията.
- Тези белези приличат на Еверест. Обърнат надолу.
Странно, но триъгълните белези наистина приличаха на известния връх.
- Ако искаш да ги запълним с мастило, само кажи. Или мога да ти татуирам нещо друго. О, пич, сетих се. Мога да ти направя една птица. - Той кимна към прозореца. - Като тия соколи, или каквото са. Как лети над планината.
Райм се изсмя. Щура идея. Погледна към соколите. Все пак в нея имаше нещо привлекателно.
- Нараняванията на кожата са противопоказани за човек в неговото състояние - заяви Том, застанал със скръстени ръце на вратата.
Гордън кимна:
- Явно това означава „не“.
- Не.
- Ами други желаещи? - попита младежът, като огледа стаята.
- Мама ще ме убие, ако направя такова нещо - каза наближаващият средна възраст Мел Купър.