Свирепият поглед на Сакс по-ефикасно дори от святкащата синя лампа на таблото убеждаваше шофьорите да се разкарат от пътя ѝ без много възражения.
Къщата на Пам изглеждаше по-мизерно от повечето тук - триетажна сграда без асансьор, една от малкото сиви постройки в квартал от яркочервени каменни фасади. Сакс се насочи към наредените в полукръг полицейски коли и линейка. Натисна силно клаксона (фордът нямаше сирена), за да разкара тълпата любопитни, спря и хукна към вратата. Вратата на линейката беше отворена и наблизо нямаше медици - лош знак.
Дали отчаяно се опитваха да спасят Сет?
Или вече беше мъртъв?
В коридора на апартамента един едър униформен погледна значката на колана ѝ и ѝ кимна да влезе.
- Как е той?
- Не знам. Вътре е лудница.
Телефонът ѝ избръмча. Тя погледна дисплея. Беше Пам. Сакс се подвоуми, но го остави да звъни. Още нямаше какво да каже на момичето.
„След няколко минути ще имам“ - помисли си. Питаше се каква новина щеше да ѝ съобщи.
Лудница...
Пам живееше на приземния етаж в тясна мрачна квартира от около петдесет квадратни метра, чиято прилика със затворническа килия се подчертаваше от голите тухлени стени и малките прозорчета. Такава беше цената да живееш в скъп квартал като „Хайтс“ в границите на Бруклин.
Сакс влезе и видя двама полицаи.
- Детектив Сакс - каза единият, макар че тя не го позна. - Вие ли водите огледа? Обезопасихме местопрестъплението. Трябваше да вземем мерки...
- Къде е той?
Тя погледна зад униформените, но после осъзна, че Убиеца от подземията би завлякъл Сет в мазето.
Полицаят потвърди, че е там:
- Заедно с медиците и двама детективи от Осемдесет и четвърти. - Поклати глава. - Полагат всички усилия, но...
Сакс отметна косата си назад. Трябваше да я върже, но нямаше време. Върна се в коридора, който миришеше на лук, мухъл и на силен почистващ препарат. При тази миризма стомахът ѝ се обърна. Усети се, че несъзнателно е забавила крачка. Видът на трупове и кръв не я плашеше; човек не става криминалист, ако има проблем с това. Но мисълта как ще съобщи ужасната новина на Пам, я парализираше.
Освен това, имайки предвид предпочитаното оръжие на убиеца - токсините, дори несмъртоносно нараняване би могло да бъде катастрофално: слепота, мозъчно увреждане, бъбречна недостатъчност.
Тя намери вратата за мазето и заслиза по паянтовите стълби. Пътят ѝ бе осветен от голи крушки. Мазето бе доста дълбоко, само с тесни като процепи зацапани прозорчета под самия таван. Голямото помещение, вонящо на нафта за парното и мухъл, бе отворено, но имаше и няколко странични стаички с входове без врати (бивши килери може би). Убиецът бе завлякъл Сет в една от тях. Сакс видя гърбовете на един детектив и един униформен. И двамата гледаха надолу.
Сърцето ѝ се разтуптя по-тревожно, когато видя и един парамедик, застанал със скръстени ръце до тях, който също гледаше вътре. Лицето му беше като маска.
Погледна я безизразно и кимна, после насочи очи към килера.
Разтревожена, Сакс се приближи, надникна вътре и се вцепени.
Сет Макгуин, гол да кръста, лежеше на влажния под с ръце под гърба - вероятно стегнати с белезници като при другите жертви. Очите му бяха затворени, а лицето - сиво като старата боя на олющените стени на мазето.
42.
- Не знаят какво му е, Амелия - каза единият от униформените, застанали до Сет.
Казваше се Флеърти - едър червенокос полицай от Осемдесет и четвърти участък, с когото се познаваха.
Другите двама медици се суетяха около Сет, освобождаваха дихателните му пътища, проверяваха жизнените му показатели. Тя видя преносим кардиографски апарат, който показваше, че макар и слабо, сърцето му бие.
- Нападателят успял ли е да го татуира? - попита Сакс (не виждаше корема муют мястото си).
- Не.
Тя каза на медиците:
- Може да е пропофол. С това ги упоява.
- Да, това състояние е характерно за човек в упойка. Няма гърчове, няма гастроинтестинална реакция и показателите му са стабилни, тъй че вероятно не е отрова.
Сакс се премести настрани и забеляза червена точка на врата на Сет - мястото, където Извършител 5-11 го беше инжектирал.
- Там. Видяхте ли мястото на инжектиране?
- Да.
- Направи го при всички предишни случаи. Той...
Сет изстена. Внезапно потрепери и отвори очи. Примигна объркано. Изведнъж на лицето му се изписа тревога; след кратко замисляне явно си спомни как се е озовал тук.