- Аз... Какво става...
- Всичко е наред, господине - каза единият от медиците.
- Добре си, няма опасност - успокои го Флеърти.
- Амелия! - възкликна момчето тревожно, макар и отпаднало.
- Как се чувстваш?
- Отровил ли ме е?
- Не изглежда.
Единият от медиците зададе поредица от въпроси за различни симптоми. Колегите му записаха отговорите на младежа. Друг каза:
- Добре, господине. Ще ви направим кръвно изследване, но засега изглежда, че само ви е упоил. Ще ви закараме в спешното отделение и ще направим още тестове, но мисля, че сте добре.
- Може ли да му задам няколко въпроса? - попита Сакс.
- Разбира се.
Тя си сложи ръкавици, помогна на Сет да седне и свали белезниците. Той присви очи и разтърка ръцете си.
- Ох, боли!
- Можеш ли да вървиш? - Местопрестъплението беше силно замърсено, но тя искаше да запази колкото можеше повече улики. - Искам да се качиш горе в коридора.
- Предполагам. Може би с малко помощ.
Сакс го повдигна внимателно. Хвана го през кръста и до преведе през мазето и после нагоре по стълбите. Горе седнаха на стъпалата, водещи към втория етаж.
Входната врата се отвори и Сакс поздрави колегите си криминалисти от Куинс. Детективът, ръководещ огледа, беше красива млада полицайка на име Шайен Едуардс, една от звездите в управлението. Специалността ѝ беше химическият анализ. Ако някой заподозрян имаше дори само една молекула забранено вещество или остатъци от барут по тялото си, тя щеше да я открие. Освен това репутацията ѝ беше блестяща.
Човек, с когото не можеш да си играеш.
Веднъж с партньора си се натъкнали на престъпник, който се бил върнал на местопрестъплението, за да прибере плячката, която бил оставил. Убиецът, изненадан от полицаите, насочил оръжието си най-напред към по-възрастния, широкоплещест криминалист, предполагайки, че красивата млада жена не е опасна - но бързо се убедил, че е точно обратното. Едуардс бръкнала в джоба си, където държала резервния си 38-калибров таурус, стреляла през плата и улучила злосторника с три куршума в гърдите. („Май решихме случая“ - отбелязала, но въпреки това продължила да търси професионално улики, защото това ѝ беше работата.)
- Шей, нали ти ще извършиш огледа? - попита Сакс.
- Точно така.
Амелия се обърна към Сет:
- Разкажи ми какво стана.
Младежът ѝ каза за нападението, което бяха чули по телефона. Мъж с маска и ръкавици разбил вратата към терасата и се нахвърлил върху Сет, който стоял в дневната. Започнали да се борят, но нападателят стиснал Сет през гърдите и забил игла във врата му. Младежът изгубил съзнание и се свестил в мазето. Преди да заспи, видял, че нападателят вади преносима машинка за татуиране от раницата си.
Сакс му показа снимка на „Американ Ийгьл“.
- Да, прилича на неговата. Ядоса се, че се събудих, и ми инжектира още една доза. Но изведнъж спря. Вдигна глава. Видях малка слушалка в ухото му. Като че ли някой го предупреди.
Сакс се намръщи:
- Няма признаци да има съучастник. Сигурно подслушва полицейската честота с радиоскенер.
Могат да се намерят по за 59,99 долара. И ако си достатъчно находчив, можеш да получиш всички честоти на любимия си полицейски участък.
- Набута нещата си обратно в раницата и избяга. Тогава пак изгубих съзнание.
Сакс попита за описание на нападателя и чу това, което очакваше:
- Бял мъж около трийсетте. Доколкото видях, косата му беше тъмна и имаше кръгло лице. Светли очи. Сини или сиви. Странен цвят. Но не успях да видя много. Имаше жълтеникава прозрачна маска. Уплаших се до смърт - тихо добави младежът. - И онази татуировка. На... да, на лявата му ръка. Червена. Змия с крака.
- Или стоножка?
- Възможно е. С човешко лице. Зловеща.
Той затвори очи за минута и потрепери.
Сакс му показа фоторобота, съставен по показанията на Хариет Стантън в болницата. Сет го погледна, но поклати глава:
- Може и да е той. Лицето му беше кръгло. Очите са същите. Но не мога да кажа със сигурност. Опитвам се да си спомня как беше облечен. Но не си спомням. Нещо тъмно, предполагам. Но може да е било оранжево, не обърнах внимание. Видях само маската и татуировката и се паникьосах.
- Чудно защо - измърмори Сакс, като се усмихна мрачно.
- Трябва да се обадя на нашите. Може да чуят какво се е случило. Искам да ги успокоя, че съм добре.
- Разбира се.
Докато Сет набираше номера с треперещи ръце, Сакс се обади на Райм. Разказа му всички подробности: