- Шайен извършва огледа.
- Добре.
- Ще ти донесе всичко до половин час.
Той затвори.
Сет присви очи и разтърка превързаната си лява китка, която бе поела тежестта на тялото му и белезниците се бяха врязали в кожата ѝ.
- Какво иска този мръсник, Амелия? Защо прави това?
- Не знаем. Изглежда, че е вдъхновен от един убиец, когото с Линкьлн разследвахме преди години. Първият случай, по който работихме заедно.
- О, Пам ми разказа за това. Колекционера на кости, нали?
- Да, същият.
- Сериен убиец?
- Не точно. Серийните убийства са садосексуално престъпление - ако извършителят е мъж. Престъпникът отпреди десет години имаше друг мотив и същото важи за този. Първият убиец имаше мания към костите; нашият има мания към кожата. Понеже няколко пъти го спряхме, сега се обърна срещу нас. Сигурно е разбрал, че с Пам сме близки, и е решил да я нападне. Ти имаше лошия късмет да си тук в неподходящ момент.
- По-добре аз, отколкото Пам.
- Сет!
Входната врата на сградата се отвори рязко и Пам, задъхана след тичането от метростанцията, нахълта във фоайето. Хвърли се на врата му още преди да е успял да се изправи. Той залитна и за малко да падне.
- Добре ли си?
- Добре, предполагам - измънка той. - Малко натъртен и ожулен.
Вгледа се в нея с празни очи. Сякаш полагаше усилие да не я обвини за това, което му се беше случило. Пам забеляза изражението му и се намръщи. Избърса сълзите си и отмести няколко кичура коса от румените си бузи.
Сакс я прегърна за момент, но усети напрежение в тялото ѝ и се дръпна.
- Какво се случи? - попита момичето.
Детективката обясни, без да премълчи нито една подробност. При този тежък живот, който бе водила, Пам не беше човек, нуждаещ се от по-деликатно съобщаване на лошите новини.
Въпреки това, докато слушаше, на изопнатото ѝ лице се изписа обвинително изражението, сякаш Сакс бе довела убиеца. Полицайката заби силно единия си нокът в палеца си.
Шайен Едуардс се показа на вратата, все така с гащеризон, но без маска и хирургическо боне. Докара кашон с десетина найлонови и хартиени плика.
- Шей, как изглежда?
Тя се намръщи и отбеляза:
- Трябвало да го спасите, нали? Мисълта ми е, нямаше ли начин да вкарате по-малко външни хора в този килер? Едно от най-силно замърсените местопрестъпления, на които съм правила оглед. - Засмя се и намигна на младежа: - Може ли да ви опипам?
- Да ме...
- Нападателят ви е докосвал, нали?
- Да, сграбчи ме през гърдите, когато ми инжектира тая гадост.
Едуардс извади ролка за кучешки косми и събра частици от всички места по ризата му, които той й посочи. Прибра лепкавите ленти в пликчета и тръгна към микробуса на лабораторията, като извика на излизане:
- Ще закарам тези неща на Линкълн.
Сакс каза на Пам:
- Не можеш да останеш тук. Мисля, че трябва да се преместиш в твоята стая у Линкълн. Ще оставим полицаи за охрана, докато си вземеш каквото ти трябва.
Младата жена погледна Сет и в изражението ѝ пролича неизреченият въпрос: „Мога да се нанеса при теб, нали?“
Той не каза ннщо.
Сакс добави:
- А ти, Сет, може би е по-добре да отидеш при приятели или при родителите си. Може да е намерил адреса ти. Ти си свидетел и това означава, че си изложен на риск.
Това бе чисто прагматично предложение, а не коварен план за разделяне на Ромео и Жулиета, но въпреки това Пам я погледна, сякаш казваше: „Знам какво кроиш.“
Без да поглежда възлюбената си, Сет каза:
- Има двама пичове, които познавам от рекламната агенция. Живеят в Челси. Мога да им се натреса.
Сакс забеляза, че не успява да прикрива много добре обвинението си към Пам.
- Надявам се, че няма да е за дълго. И? - Обърна се към момичето: - Ще дойдеш у Линкълн, нали?
Пам погледна смаяно Амалия. Отговори тихо:
- Ще отида при семейството ми.
Имаше предвид приемното си семейство - Оливети.
Изборът беше добър. По въпреки това Сакс изпита ревност. Почувства се уязвена от упрека. От нарочно избраните думи.
Семейството ми.
Тоест: Това не включва теб.
- Ще те закарам - предложи.
- Можем да вземем влака - възрази Пам, като погледна Сет.
- Искат да ме закарат в болницата - каза той. - За още изследвания, предполагам. После мисля направо да отида при онези приятелчета в центъра.
- Мога да дойда с теб. Поне до болницата.
- Не, след всичко това... искам да си почина. Да остана малко сам, нали разбираш?
- Да. Предполагам. Щом така искаш...
Той се изправи непохватно и влезе в апартамента, взе якето и чантата с лаптопа си и пак излезе. Прегърна Пам веднъж, по братски, облече якето и метна чантата през рамо. Отиде при медиците навън, които му помогнаха да се качи в линейката.