- Пам...
- Не казвай нищо. Нито дума - прекъсна я младата жена.
Извади мобилния си телефон, за да се обади на „семейството“ си; помоли ги да я вземат. Влезе в апартамента. Сакс помоли един униформен да я държи под око, докато семейство Оливети дойдат. Той обеща да я наглежда.
В този момент телефонът ѝ иззвъня. На дисплея бе изписано името на Линкълн Райм.
- Вече свърших. Сега ще...
Криминалистът я прекъсна с мрачен глас:
- Има още една жертва, Сакс.
О, не!
- Кой?
- Лон Селито.
43.
Линкълн Райм установи, че няма проблем да влезе в спешното отделение на Медицинския център на Университета „Хънтър“, където преди малко бяха приели Лон Селито. Болницата, разбира се, бе изцяло достъпна за хора в неравностойно положение. Здравните заведения са пригодени колкото за крака, толкова и за колела.
- О, Линкълн. Амелия.
Рейчъл Паркър, дългогодишната приятелка на Селито, се изправи и хвана ръката на Райм, после прегърна Сакс. Обърна се към Том и него също прегърна силно.
Красивата, яка жена със зачервено от плач лице отново седна на един от оранжевите пластмасови столове в неприветливото помещение. Единственото обзавеждане бяха два автомата за продажба: един за безалкохолни, другият - за различни сладки и солени лакомства в целофанени опаковки.
- Как е той? - попита Сакс.
- Още не знаят. Не знаят нищо. - Рейчъл избърса сълзите си. - Прибра се вкъщи. Каза, че има грип и иска да полегне. Когато тръгвах за работа, не изглеждаше добре. Излязох, но си казах: „Не, не, това не е грип. Нещо друго е.“ - Рейчъл беше медицинска сестра, работила дълги години в травматологията.
- Когато се прибрах, той се гърчеше и повръщаше. Освободих устата му да диша и извиках линейка. Колегите казаха, че прилича на отравяне. Попитаха какво е ял и пил наскоро. Мислеха, че е хранително отравяне. Обаче няма такова хранително отравяне. Трябваше да го видите.
- Сакс, покажи им значката си. Кажи им, че Лон е работил по разследване, свързано с отравяния от воден бучиниш, тетродотоксин, концентриран никотин и растение, съдържащо атропин, хиосциамин и скополамин. А, и хипохлориста киселина. Това може да помогне.
Тя записа всичко това и отиде в стаята на сестрите, за да им предаде информацията. После се върна в чакалнята.
- Бил ли е нападнат? Татуиран? - попита Райм, след което разказа за метода на Извършител 5-11.
- Не. Сигурно е погълнал нещо - отговори Рейчъл. Оправи буйната си, леко прошарена коса. - По пътя за болницата дойде за кратко в съзнание. Беше доста дезориентиран, но ме погледна и явно ме позна. Очите му ту ме фиксираха, ту се разфокусираха. Болеше го ужасно! Мисля, че си счупи един зъб, толкова силно стискаше. - Въздъхна. - Каза две неща. Първо, че ял хлебче със сьомга и топено сирене. В някаква закусвалня в Манхатън.
- Едва ли са му сложили отрова в храната в обществено заведение - отбеляза Райм.
- И аз така си помислих. Но каза още нещо.
- Какво? - попита Амелия.
- Каза твоето име, Амелия. И после: „кафе“. Или „кафето“. Какво може да означава това?
- Кафе. - Сакс се намръщи. - Сещам се. В „Белведере“ имаше един пожарникар, който разнасяше кафета на картонен поднос. Предложи и на нас. Лон взе една чаша. Аз - не.
- Пожарникар ли? - попита Райм.
- Явно не - мрачно отговори тя. - Бил е Извършител 5-11 с униформа. Мамка му! Бил е под носа ни. Разбира се, че е бил той. Спомням си, че носеше ръкавици, когато раздаваше кафетата. По дяволите. Беше на две крачки от мен. И носеше газова маска. Естествено.
- Извинете - каза някой зад тях.
Лекарят беше индиец, със сивкава кожа и неспокойни пръсти. Примигна стреснато, когато видя пистолета на кръста на Сакс, но после се успокои, щом забеляза значката от другата страна. Количката на Райм бе удостоена последна с кратък, равнодушен поглед.
- Госпожа Селито?
Рейчъл стана.
- Фамилията ми е Паркър. С Лон не сме женени.
- Аз съм Шри Харанди. Завеждащ токсикологията.
- Как е той? Моля ви, кажете.
- Стабилен е. Но състоянието му не е добро, трябва да кажа. Погълнал е арсен.
На лицето на Рейчъл се изписа ужас. Сакс я прегърна с една ръка през кръста.
Арсенът е металоид - химичен елемент с междинни свойства на метал и неметал, като антимона и бора. И, разбира се, е изключително отровен. Райм се замисли, че убиецът е преминал от растителните токсини към коренно различна категория отрови - неорганичните отрови не бяха по-силни, но бяха по-лесни за набавяне, защото имаха търговско приложение и се продаваха свободно в смъртоносни дози - не се налагаше да ги екстрахираш и концентрираш.