- Виждам, че има полиция. - Лекарят погледна инвалидната количка и явно направи връзката. - Аха, чувал съм за вас. Вие сте господин Раймс.
- Райм.
- Знам, че господин Селито също е полицай. Вие ли дадохте информацията за вероятните отрови?
- Да - отговори Сакс.
- Благодаря, но бързо установихме арсена. Трябва да ви кажа, че състоянието му е критично. Дозата е висока. Засегнати са черният и белите дробове, бъбреците и кожата. Вече наблюдаваме промени в пигментацията на ноктите, известни като левконихиа стриата. Това не е добър знак.
- Неорганичен арсен? - попита Райм.
- Да.
Арсен III е най-опасен от всички разновидности на токсина. Райм бе доста запознат с тази отрова. Беше разследвал два случая, в които бе използван като оръжие на убийството - и в двата случая единият от съпрузите (веднъж мъжът, другия път жената) бе дал тази отрова на другия. Другите три отравяния с арсен, които беше разследвал, се оказаха случайни. Отровата се среща естествено в подпочвените води, особено в райони, където се практикува фрекинг - добиване на нефт и газ под високо налягане в земните недра.
В действителност в хода на историята за всяка жертва на умишлено отравяне с арсен - като Франческо I де Медичи, велик херцог на Тоскана - има много повече нещастни случаи: Наполеон Бонапарт, вероятно отровен от тапетите в жилището, където е живял след изгнанието си на остров Света Елена; Симон Боливар (от водата в Южна Америка); и американският посланик в Италия през 50-те години на двайсети век (от олющената боя в резиденцията му). Възможно е също лудостта на крал Джордж да се е дължала на този химичен елемент.
- Може ли да го видим? - попита Сакс.
- Съжалявам, не може. В безсъзнание е. Но някоя от сестрите ще ви извика, когато се събуди.
Райм забеляза избора на съюз от лекаря, специално заради Рейчъл.
Не „ако“, а „когато“.
Лекарят отново стисна ръцете им.
- Мислите ли, че някой го е направил умишлено?
- Да.
- О, ужасно.
Телефонът му иззвъня и без да каже нищо, той се обърна и вдигна.
44.
През октомври 1818 година една красива жена с ъглесто лице и пронизващи очи е починала на трийсет и четири години в окръг Спенсър, Индиана.
Има различни теории относно причините за смъртта на Нанси Линкълн - може би туберкулоза или рак, но преобладаващото мнение е, че е станала жертва на млечната болест, която е отнела живота на хиляди хора през деветнайсети век. Въпреки че конкретната причина не може да бъде посочена, смъртта на Нанси е добре документирана: деветгодишният ѝ син Ейбрахам, бъдещият президент на Съединените щати, е помагал на баща си да скове ковчега на майка му.
Млечната болест останала мистерия за медиците години наред, докато най-сетне установили, че се предизвиква от съединението треметол - силно токсичен алкохол, който се натрупва в кравето мляко, след като животното е пасло агератина.
Това растение е често срещан бурен, който не допринася много за естетичния вид на градината и съответно Били Хей- вън не го ценеше като модел за рисуване. Той обаче много го уважаваше заради токсичните му свойства.
Когато бъде погълнат, треметолът причинява мъчителни болки в корема, силно гадене и жажда, неконтролируеми гърчове и експлозивно повръщане.
Дори в малки количества има смъртоносен изход.
Навел глава с кафява шапка с тясна козирка - много хипетърско - и дълъг черен шлифер, Били вървеше през Сентрал Парк от западната страна. Носеше куфарче (разбира се, с ръкавици). Отиваше на юг и бе направил сериозен преход пеша от Харлем, но искаше да избегне камерите за наблюдение в метрото, макар сега да изглеждаше много различно от Убиеца от подземията при предишните му атаки.
Да, сега щеше да използва треметол, но предстоящата атака не беше свързана с татуиране, затова бе оставил машинката в студиото си близо до Канал Стрийт. Днес обстоятелствата му диктуваха друг способ на отравяне. Но той му носеше не по-малко удовлетворение.
Били беше в добро настроение. О, предишните нападения му бяха доставили голямо удоволствие - да вкарва отровата в кожата на жертвите, като очертае точно кръвната линия, внимателно изписвайки серифите на готическите букви.
Тату „Били“...
Но това му носеше удовлетворение, каюго човек се чувства добре, след като си свърши добре работата или домашните задължения.
Това, което щеше да направи сега, бе на съвсем друго ниво на удоволствието.
Били излезе от парка и внимателно огледа улиците, за да се увери, че никой не го гледа подозрително. Не видя патрулиращи полицаи. И продължи към целта си.
Да, тази атака щеше да бъде различна.
Първо, нямаше послание. Просто щеше да даде треметола на жертвата. Без белези, без татуировки, без модификации.
Освен това нямаше намерение да убива жертвата. Тази смърт в крайна сметка щеше да навреди на Модификацията. Не, щеше да използва отровата само за омаломощаване.
Освен това тази атака щеше много да промени живота на жертвата му в бъдеще. Защото може би най-смущаващите последствия от отравянето с агератина са делириум и деменция. Мъжът, когото след съвсем малко възнамеряваше да отрови, щеше да се превърне в бълнуващ безумец за много, много дълго време.
Въпреки това Били съжаляваше за едно: че жертвата му нямаше да е в състояние да изпита изгарящото, нетърпимо гадене и коремните болки, които причинява токсинът на агератината. Линкълн Райм нямаше сетивност от врата надолу. Повръщането, гърчовете и другите симптоми щяха да бъдат неприятни, но не толкова ужасни, колкото при човек с нормално функционираща нервна система.
Били зави на запад по странична улица и влезе в ярко осветен китайски ресторант, в който миришеше на чесън и нагорещена мазнина. Отиде в тоалетната, където в една кабинка свали шапката и шлифера и сложи гащеризон.
Излезе - незабелязано за клиентите и персонала - пресече улицата и влезе в обслужващия проход, водещ зад къщата на Райм.
Глухата уличка смърдеше - малко като в китайския ресторант - но беше сравнително чиста. Настилката бе от стари павета и асфалтови кръпки, покрити с киша и лед. До тухлената стена имаше няколко добре подредени контейнера за смет. Тук бяха задните стени на няколко къщи, включително тази на Райм и една по-голяма жилищна постройка.
Били забеляза видеокамерата зад къщата на Райм и се престори, че проверява нещо по елект рическите кабели.
Клекна зад един контейнер, сякаш чърсеше прекъсната жица, и така заобиколи камерата и се приближи до задната врата. Извади заредената с токсина от агератина игла от едно калъфче за четка за зъби и пъхна спринцовката в джоба си.
Треметолът беше прозрачна течност и представляваше алкохол, който щеше да се смеси напълно с това, което според проучването на Били беше любимото питие на Райм - малцово шотландско уиски. Освен това нямаше вкус.
Дланите на Били се потяха. Сърцето му биеше силно.
В момента вътре можеше да има десет въоръжени полицаи на съвещание с Райм. Алармата сигурно не беше активирана (не я включваха през деня), но имаше голям риск някой да го забележи, докато сипва отровата в бутилката.
Можеха да го застрелят на място.
Но Модификацията, разбира се, бе свързана с рискове. Коя важна мисия не беше? Затова по-добре да действа. Били извади телефона си, един предплатен модел, непроследим, и набра номер.
Почти веднага чу:
- Полиция и пожарна. Какъв е проблемът?
- Въоръжен мъж в Сентрал Парк! Нападна една жена!
- Къде сте, господине?
- Има пистолет! Мисля, че иска да я изнасили!
- Да, господине. Къде сте? Къде точно?
- Сентрал Парк - запад. Около... не знам. Тук е... аха, пред „Сентрал Парк Уест“ трийсет и пет.
- Има ли пострадал?
- Мисля, че да! Боже! Моля ви. Изпратете някого.
- Опишете го.
- Мургав. Около трийсетте.
- Как се казвате...
Щрак.
След шейсет секунди чу сирените. Били знаеше, че Двайсети участък е съвсем наблизо.
Още сирени.
Десетина патрулни коли вероятно.
Били изчака воят от сирените да се усили; това щеше да привлече вниманието на всички в къщата. Като предположи, че никой няма да следи мониторите на охранителната система, той се приближи небрежно до задната врата на Райм. Отново спря. Огледа се. Нямаше никого. Наведе се към бравата.
По-късно полицията можеше да гледа записа - ако изобщо имаше такъв - и да види престъпника. Но щяха да различат само неясен силует, с наведена глава.
И щеше да бъде твърде късно.