Но това му носеше удовлетворение, каюго човек се чувства добре, след като си свърши добре работата или домашните задължения.
Това, което щеше да направи сега, бе на съвсем друго ниво на удоволствието.
Били излезе от парка и внимателно огледа улиците, за да се увери, че никой не го гледа подозрително. Не видя патрулиращи полицаи. И продължи към целта си.
Да, тази атака щеше да бъде различна.
Първо, нямаше послание. Просто щеше да даде треметола на жертвата. Без белези, без татуировки, без модификации.
Освен това нямаше намерение да убива жертвата. Тази смърт в крайна сметка щеше да навреди на Модификацията. Не, щеше да използва отровата само за омаломощаване.
Освен това тази атака щеше много да промени живота на жертвата му в бъдеще. Защото може би най-смущаващите последствия от отравянето с агератина са делириум и деменция. Мъжът, когото след съвсем малко възнамеряваше да отрови, щеше да се превърне в бълнуващ безумец за много, много дълго време.
Въпреки това Били съжаляваше за едно: че жертвата му нямаше да е в състояние да изпита изгарящото, нетърпимо гадене и коремните болки, които причинява токсинът на агератината. Линкълн Райм нямаше сетивност от врата надолу. Повръщането, гърчовете и другите симптоми щяха да бъдат неприятни, но не толкова ужасни, колкото при човек с нормално функционираща нервна система.
Били зави на запад по странична улица и влезе в ярко осветен китайски ресторант, в който миришеше на чесън и нагорещена мазнина. Отиде в тоалетната, където в една кабинка свали шапката и шлифера и сложи гащеризон.
Излезе - незабелязано за клиентите и персонала - пресече улицата и влезе в обслужващия проход, водещ зад къщата на Райм.
Глухата уличка смърдеше - малко като в китайския ресторант - но беше сравнително чиста. Настилката бе от стари павета и асфалтови кръпки, покрити с киша и лед. До тухлената стена имаше няколко добре подредени контейнера за смет. Тук бяха задните стени на няколко къщи, включително тази на Райм и една по-голяма жилищна постройка.
Били забеляза видеокамерата зад къщата на Райм и се престори, че проверява нещо по елект рическите кабели.
Клекна зад един контейнер, сякаш чърсеше прекъсната жица, и така заобиколи камерата и се приближи до задната врата. Извади заредената с токсина от агератина игла от едно калъфче за четка за зъби и пъхна спринцовката в джоба си.
Треметолът беше прозрачна течност и представляваше алкохол, който щеше да се смеси напълно с това, което според проучването на Били беше любимото питие на Райм - малцово шотландско уиски. Освен това нямаше вкус.
Дланите на Били се потяха. Сърцето му биеше силно.
В момента вътре можеше да има десет въоръжени полицаи на съвещание с Райм. Алармата сигурно не беше активирана (не я включваха през деня), но имаше голям риск някой да го забележи, докато сипва отровата в бутилката.
Можеха да го застрелят на място.
Но Модификацията, разбира се, бе свързана с рискове. Коя важна мисия не беше? Затова по-добре да действа. Били извади телефона си, един предплатен модел, непроследим, и набра номер.
Почти веднага чу:
- Полиция и пожарна. Какъв е проблемът?
- Въоръжен мъж в Сентрал Парк! Нападна една жена!
- Къде сте, господине?
- Има пистолет! Мисля, че иска да я изнасили!
- Да, господине. Къде сте? Къде точно?
- Сентрал Парк - запад. Около... не знам. Тук е... аха, пред „Сентрал Парк Уест“ трийсет и пет.
- Има ли пострадал?
- Мисля, че да! Боже! Моля ви. Изпратете някого.
- Опишете го.
- Мургав. Около трийсетте.
- Как се казвате...
Щрак.
След шейсет секунди чу сирените. Били знаеше, че Двайсети участък е съвсем наблизо.
Още сирени.
Десетина патрулни коли вероятно.
Били изчака воят от сирените да се усили; това щеше да привлече вниманието на всички в къщата. Като предположи, че никой няма да следи мониторите на охранителната система, той се приближи небрежно до задната врата на Райм. Отново спря. Огледа се. Нямаше никого. Наведе се към бравата.
По-късно полицията можеше да гледа записа - ако изобщо имаше такъв - и да види престъпника. Но щяха да различат само неясен силует, с наведена глава.
И щеше да бъде твърде късно.
45.
- Какво, по дяволите, става? - изръмжа Райм.
С Мел Купър бяха в предното антре на къщата, при отворената врата. Рон Пуласки отиде при тях. Всички гледаха улицата, задръстена с полицейски коли, два микробуса на специалния отряд и две линейки.
Сини, бели и червени светлини мигаха тревожно.
Купър и Пуласки бяха сложили ръце върху пистолетите си.