Райм се усмихна:
- Ще се справиш отлично.
Пуласки се изсмя и излезе в коридора. След малко воят на вятъра, проникнал през отворената входна врата, оповести излизането му. Езичето на бравата изщрака; после - тишина.
Райм се обърна и погледна пликчетата с веществени доказателства, които детектив Едуардс бе събрала в апартамента на Пам след нападението над Сет. Но погледът му спря зад лабораторната маса.
Виж ти, какво беше това?
Чудо ли бе станало?
Райм се загледа към етажерката с книгите му по криминалистика, купчина специализирани списания, апарата за измерване на плътностен градиент и... неговото малцово шотландско уиски. Бутилката „Гленморанги“ бе оставена на достъпно за него място. Том обикновено я слагаше на по-висока полица - извън обсега му, както родителите слагат бонбоните, за да не могат да ги стигнат децата, което адски дразнеше Райм.
Но явно грижовната му майка квачка се беше разсеяла и се бе прецакала.
Райм устоя на изкушението за момент и се върна при уликите от апартамента на Пам и складовото помещение в мазето. В продължение на половин час двамата с Купър анализираха откритото, което не беше много. Нямаше пръстови отпечатъци, разбира се. Имаше малко влакна и няколко косъма, които можеше да са от Пам или от нейна приятелка - или дори от Амелия Сакс, която често посещаваше момичето. Имаше частици, но повечето не се различаваха от намереното при другите огледи. Откриха само едно ново вещество - влакна от мястото, където убиецът бе сграбчил Сет за ризата. Оказа се, че са от архитектурен план. Най-вероятно бяха от извършителя, защото в работата си като рекламен агент на свободна практика младежът не използваше такива схеми. Пам също нямаше достъп до такива.
Мел Купър попълни таблицата на уликите с данни за микроследите, спринцовката, снимки на местопрестъплението, отпечатъци от калцуни.
Райм погледна недоволно оскъдната информация. Никаква идея не му хрумваше.
Завъртя се с количката и се насочи към етажерката, като си мислеше за аромата на торф на уискито, с остър, но не прекалено силен вкус на дим.
След като хвърли кратък поглед към кухнята, където Том работеше нещо, и към Купър, зает с подреждането на веществените доказателства, той лесно взе бутилката от рафта и я сложи между краката си. По-трудно се справи с кристалната чаша - вдигна я и внимателно я постави на полицата така, че да може да налее уиски.
Пак взе бутилката, внимателно отвори капачката и наля уиски в чашата.
Един пръст, два пръста... добре де, хайде три.
Беше труден ден.
Бутилката се озова пак там, откъдето я беше взел. Райм се обърна с количката и се върна в средата на лабораторията.
- Нищо не видях - каза Купър, застанал с гръб към него.
- И без това никой не вярва на очевидци, Мел.
Райм бавно се приближи до таблицата и спря, без да изплиска дори капка.
46.
Амелия Сакс седеше в едно кафене в Мидтаун - една от онези традиционни закусвални, които се срещат все по-рядко, задушени от големите вериги с фалшиви чуждестранно звучащи имена. Тук всичко си беше както трябва: изцапаните менюта, персонал със средиземноморски черти, скърцащи столове - и най-вкусната, носеща чувство за уют храна в радиус от километри наоколо.
Сакс беше изнервена. Човъркаше кожичките на ноктите си, като се стараеше да не ги разкървави. Лош навик. Непреодолим. С някои неща можеше да се справи, с други - не.
Можеше ли да осуети пребиваването на Пам при Сет?
Остави две съобщения на момичето - допустимият максимум, помисли си - но все пак се обади още веднъж и Пам вдигна на третото позвъняване. Сакс попита как е Сет.
- Лекарите са му казали, че е добре. Дори не са го хоспитализирали.
Пам явно не ѝ беше ядосана, както по-рано; поне ѝ говореше.
- Ами ти?
- Добре съм.
Пак мълчание.
Амелия си пое шумно въздух, за да прикрие неловката пауза, и предложи да се видят на кафе.
Пам се поколеба, но прие, като добави, че така или иначе трябва да отива на работа. Предложи тази закусвалня, точно срещу театъра.
Сега Сакс премяташе телефона в ръка и човъркаше кожичките си.
Колекционера на кожа...
Какво да каже на момичето, за да го убеди да не зарязва учението и да не тръгва на околосветско пътешествие?
„Я чакай - смъмри се. - Не я приемай така. Момиче. Не може така. Тя е на деветнайсет. Преживяла е отвличане и опит за убийство. Крила се е от бандити. Има право сама да решава, има право да греши.“
И освен това, запита се Сакс, тя ли беше човекът, който да каже кое е грешка?