Купи ми скъп швейцарски часовник. Казах му, че ще го използвам докато съм тук, и ще му го върна, преди да си тръгна. Казах му, че не мога да понасям оранжадения килим на пода и той донесе някакви индийски и турски неща. Три индийски рогозки и красив, тъмночервен, розово-оранжев и в сепия, поръбен с бяло турски килим (обясни ми, че бил единственият, който „те“ имали, така че, не мога да го отдам на неговия вкус).
Сега тази килия е малко по-годна за живеене. Подът е много мек и еластичен. Строших всички гнусни пепелници и вази. Грозните украшения не заслужават да съществуват.
Толкова много го превъзхождам. Знам, че звучи порочно и самонадеяно. Но наистина е така. Така че, пак става дума за добрите училища и noblesse oblige9. Чувствам, че трябва да му покажа как живеят и се държат приличните човешки същества.
Преди три вечери беше толкова странно. Толкова бях възбудена, че ще напусна тази крипта. Чувствах, че почти напълно се владея. Изведнъж всичко ми се стори като някакво велико приключение, нещо, за което след някой и друг ден ще разказвам на всички. Нещо като партия шах със смъртта, която най-неочаквано съм спечелила. Чувството, че съм била изложена на ужасен риск и сега всичко е минало. Дори, че ще ме пусне да си отида.
Безумие.
Трябва да му дам име. Ще го наричам Калибан.
Пиеро. Прекарах цял един ден с Пиеро, прочетох всичко за него, разгледах всички илюстрации в книгата, преживях ги. Как бих могла да стана добър художник, когато знам толкова малко геометрия и математика? Ще накарам Калибан да ми купи книги. Ще стана геометрик. Ще разбия съмненията за модерното изкуство. Представих си Пиеро застанал пред картина на Джаксън Полак10, не, дори на Пикасо или Матис11. Очите му. Просто виждам очите му.
Нещата, които Пиеро изрича в шепата си, в гънката на ръкава си. Знам всичко това, казвали са ни го и аз също съм го повтаряла. Но днес наистина го почувствах. Почувствах, че цялата наша епоха е измамна, фалшива. Начинът, по който хората говорят за ташизъм12 и кубизъм, и за този или онзи „изъм“, и дългите думи, които използват. Големи, изцапани буци от думи и фрази. Само за да прикрият факта, че могат, или не могат да рисуват.
Искам да рисувам като Берта Морисо13, нямам предвид с нейните цветове и форми или каквото и да било физическо, а с нейната простота и светлина. Не искам да съм интелигентна, или велика, или „значителна“, при целия този тромав мъжки анализ. Искам да рисувам слънчев блясък върху детски лица, или цветя върху жив плет, или улица след априлски дъжд.
Най-важното. Не самите неща.
Играта на светлината върху дребните неща.
Или съм сантиментална?
Потисната.
Толкова далеч съм от всичко. От нормалността. От светлината. От това, което искам да бъда.
18-ти октомври
Д. П. — Трябва да рисуваш с цялото си същество. Най-напред на това трябва да се научиш. Останалото е късмет.
Добро решение: не трябва да бъда екзалтирана.
Тази сутрин нарисувах цяла серия бързи скици на фруктиера с плодове. Тъй като Калибан желае да дава, не ме интересува колко хартия хабя. „Окачих“ ги и го накарах да посочи най-добрите. Естествено той избра тези, които най-много приличаха на скапаната фруктиера. Започнах да му обяснявам. Похвалих една от рисунките (тази, която харесваше най-много на мен). Ядоса ме — тя не означаваше нищо за него и всъщност ми обясни по проклетия си начин (щом ти казваш, трябва да е така), че всъщност, пет пари не дава. За него бях просто едно дете, което се забавлява.
Сляп, сляп друг свят.
Моя грешка. Показвах се. Как би могъл да види магията в изкуството (не моето, в изкуството въобще), когато бях толкова екзалтирана?
След обяд имахме спор. Винаги ме пита дали може да остане. Понякога се чувствам толкова самотна, толкова болна от собствените си мисли, че му позволявам. Искам да остане. Ето това прави затвора от теб. А има спасение, спасение, спасение.
Спорехме за ядреното въоръжаване. Онзи ден имах съмнения. Не и сега.
10
Джаксън Полак (1912–1956) — американски живописец, най-изтъкнатия представител на „живописта на жеста“ — абстрактния импресионизъм. — Бел.ред.
11
Анри Матис (1869–1954) — френски художник, преминал през основните течения на модернизма. — Бел.ред.
12
Ташизъм — термин е много широко значение, отнасящ се за различните видове живопис. През деветнадесети век с него се определя италианска школа —
13
Берта Морисо (1841–1895) — френска художничка-импресионистка, ученичка и модел на Мане. — Бел.ред.