Едва не умрях. Знам, че беше прав. Щеше да е безумно, ако не ми кажеше точно, каквото мисли. Ако ме беше зауспокоявал. Но болеше. Болеше като порой удари по лицето. Бях си навила, че ще хареса поне някои от нещата ми. Но най-лошото беше студенината му. Изглеждаше абсолютно сериозен, като лекар в клиника. Без никакъв намек за добронамереност или нежност, дори без сарказъм. Изведнъж бе станал много, много по-стар от мен.
Той каза, трябва да се знае, че рисуването — в академичен и технически смисъл — е в основата на всичко. Искам да кажа, ти притежаваш тази способност. Както и хиляди други. Но това, което търся, го няма тук. Просто го няма.
След това продължи, знам, че боли. Може би трябва да ти кажа, че за малко щях да те помоля да не ги носиш. Но тогава си помислих, има някаква импулсивност в теб, ще го преживееш.
Знаел си, че няма да са добри, казах аз.
Очаквах нещо като това. Да забравим ли, че си ги носила? Но чувствах, че ме предизвиква.
Подканих го, обясни ми по-подробно, какво не е наред с това? И му показах един от уличните си пейзажи.
Той каза, съвсем графично е, добре композирано, не мога да ти дам подробности. Но не е живо изкуство. Не е част от тялото ти. Не, че очаквам да го разбереш на тази възраст. Никой не може да те научи на това. То или се появява един ден, или не. В „Слейд“ те учат да изразяваш себе си — себе си въобще. Но колкото и добра да станеш при предаването на собствената си индивидуалност чрез линия и цвят, нищо няма да стане, ако тя не си струва да се предаде. Всичко е до късмет. Чиста случайност.
Говореше неравно, на изблици. После настъпи тишина. Попитах, да ги скъсам ли? А той се усмихна, това вече е истерия.
Толкова много имам да уча, продължих аз.
Той стана и каза, има нещо в теб. Не знам. Жените много рядко го имат. Искам да кажа, повечето жени просто искат да са добри в нещо, така разсъждават, добри „във“, и под това разбират сръчност, размах, добър вкус и какво ли още не. Не могат да разберат, че ако желаеш да стигнеш до пределите на собствените си възможности, тогава формата на твоето изкуство е без значение. Няма значение дали ще използваш думи, цветове или звуци. Може да е каквото хрумне.
Продължавай, казах.
То е като гласа ти. Свикваш с гласа си и говориш с него, защото нямаш друг избор. Но същественото е това, което казваш. Ето това отделя голямото изкуство от другото. Технически съвършените нещастници са под път и над път, има ги по всяко време. Особено в тази велика ера на универсално образование. Седеше на канапето и говореше на гърба ми. Трябваше да гледам през прозореца. Струваше ми се, че ще се разплача.
Критиците, продължи той, прославят техническото съвършенство. Абсолютно безпредметно е да се говори така. Изкуството е жестоко нещо. Чрез думите можеш да се отървеш безнаказано, дори ако си извършил убийство. Но картината е прозорец към най-съкровените кътчета на душата ти. Какво си направила ти тук? Построила си множество малки прозорчета, към една душа, изпълнена с картини на други модни художници. Той се приближи, застана до мен и взе една от абстракциите, които бях направила вкъщи. Тук ми казваш нещо за Никълсън и Пасмор19. Не за себе си. Сякаш използваш фотоапарат. Точно както фотомонтажът е невярно предаване на действителността, същото е, и да рисуваш в нечий друг стил. Тук ти фотографираш. Това е всичко.
Никога няма да се науча, обадих се аз.
По-скоро трябва да се отучиш, поправи ме той. Почти си свършила с ученето. Останалото е късмет. Не. Малко повече от късмет. Кураж. Търпение.
Разговаряхме с часове. Той говореше, аз слушах.
Беше като вятър и слънчева светлина. Издуха всички паяжини. Освети всичко. Сега, когато пиша това, което ми наговори, то ми се струва толкова очевидно. Но има нещо в начина, по който ти казва нещата. Той е единственият човек, когото познавам, който винаги говори точно това, което мисли, когато става дума за изкуството. Ако някой ден разбера, че не е така, ще бъде като богохулство.
И остава факта, че той наистина е добър художник и знам, че един ден ще стане много известен, а това ми влияе повече, отколкото трябва. Не само това, което е сега, но и това, което ще стане.
19
Бен Никълсън — английски художник, член на групата