— Елате да ви представя — каза Ханк Крайсъл и го поведе към останалите гости, сред които имаше един конгресмен, един съдия, някаква знаменитост от телевизията, двама колеги на Крайсъл от бизнеса с автомобилни части, както и групичка хора от компанията на Адам, сред които трима души от търговския отде. Сред тях стоеше един млад човек, който приятелски му се усмихна и протегна ръка.
— Смоуки ми говори за вас, сър. Казвам се Пиер Флодънейл.
— Да, да, спомням си — отвърна Адам и пое ръката на младия автомобилен състезател, който работеше като продавач във фирмата на Смоуки Стивънсън. — Как вървят продажбите?
— Добре, сър. Особено когато имаме достатъчно време да обработим купувачите.
— Престанете с това „сър“ — намръщи се Адам — Тук всички сме на малки имена… А вие нямахте късмет на „Дейтона-500“26.
— Наистина. — Пиер направи гримаса и отметна назад дългата си руса коса.
Преди два месеца беше оставил зад себе си цели 180 изтощителни обиколки на пистата в Дейтона и водеше уверено, когато, само 20 обиколки преди финала, изведнъж експлодира главата на двигателя му и той напусна състезанието.
— Имах желание да нарежа на парчета старата бричка! — откровено призна той.
— На ваше място бих я бутнал от някоя скала.
— Надявам се скоро да се представя по-удачно. — На лицето на пилота цъфна момчешка усмивка, а Адам с удоволствие прие непринуденото му държане, което вече познаваше. — Имам предчувствието, че тая година ще бъда пръв на „Таладега-800“!
— Aз ще бъда там — каза му Адам. — По същото време ще представяме най-новата модификация от серията „Орион“. Ще викам за вас!
Някъде отзад долетя гласът на Ханк Крайсъл:
— Адам, запознайте се със Стела. Готова е да изпълни всяко ваше желание.
— Като например да му поднеса едно питие — добави приятен женски глас и в следващия миг до него застана хубаво дребничко момиче с ръждивочервена коса. Цялото й облекло се изчерпваше с невероятно миниатюрни бикини. — Здравейте, мистър Трентън.
— Здравейте — отвърна Адам и забеляза, че на терасата има още две момичета. В съзнанието му изведнъж изплува въпросът, който му зададе Ерика: „Това «по мъжки» какво означава: изобщо без жени или само без съпруги?“
— Радвам се, че харесвате банския ми костюм — усмихна се Стела на Пиер, който я гледаше опулено.
— Изобщо не го забелязах — отвърна той.
Момичето се извърна към Адам й попита:
— И тъй, какво ще пиете?
Той си поръча блъди мери27.
— Да не изчезнете! — предупреди го момичето. — След секунда съм тук.
Пиер попита:
— Какво означава „концептивен модел“, Адам? Нали нещо такова ще покажете в Таладега?
— Това е една специално подготвена кола, която се показва на специалистите, преди да е започнало серийното производство. В нашия бранш я наричаме „пробна бройка 01“.
— Значи в Таладега няма да видим истинския орион?
— Не. Истинският орион ще слезе от конвейера най-малко месец по-късно. „Концепцията“ ще прилича на ориона, и толкоз. Ние не уточняваме точно колко ще прилича — ще оставим хората да се чудят как ли ще изглежда серийната кола… Крайната ни цел е да възбудим любопитството на публиката, да я накараме да заговори за нашия орион. — Помълча, после добави: — В този смисъл „концепцията“ ще бъде нещо като дразнител…
— Аз също мога да изпълнявам тази роля! — намеси се Стела, само преди миг донесла чашите на двамата мъже.
Към тях се приближи конгресменът. Беше човек със свободно падаща върху раменете бяла коса и добродушна усмивка. Когато говореше, в гласа му се долавяше характерната за политиците леко проповедническа нотка.
— Беше ми интересно да чуя за умението на автомобилната промишленост да се вслушва в чуждото мнение, мистър Трентън — обърна се към Адам той. — Иска ми се да вярвам, че използувате това умение и когато говорят законодателите.
Адам за миг се поколеба. Прииска му се да отговори на това предизвикателство рязко и откровено, но успя да се въздържи. Все пак беше дошъл на гости, всички се бяха събрали да си починат. Срещна погледа на Ханк Крайсъл, който явно притежаваше чудотворната способност да бъде едновременно навсякъде и да чува всичко интересно.