— Ще се съглася с това, но само отчасти — каза Сребърната лисица и махна с ръка на останалите да не прекъсват хода на мислите му: — Това е най-новият символ за обществено положение и именно той отговаря на всеобщия стремеж към обърнатите наопаки ценности. Няма значение как ще ги наричаме — единодушни сме и знаем за какво говорим Смея да твърдя, че за известно време всичко ще се подчинява на този символ Но освен към целесъобразност хората се стремят и към много други неща — още от самото си раждане ние се стремим към движението, а по-късно към него прибавяме жаждата за власт, скорост и силни усещания, която не ни напуска до последния ни час. Вътре в себе си всеки от нас е един мъничък Уолтър Мити28 и търсейки целесъобразност или не, ние винаги ще бъдем „за“ онези малки щуротии, които ни отличават от другите От това няма спасение и никога няма да има!
— Приемам това, което каза — промълви Брет. — Ярко доказателство за него са ония типове, дето майсторят автомобилчетата за придвижване по пясък. Те са хора, които подкрепят идеята за малките коли, но същевременно намират начин да демонстрират своята екстравагантност.
— А пясъчните бръмбари са хиляди — замислено добави Касталди. — И броят им непрекъснато расте Започнаха да се срещат дори из градовете!
Сребърната лисица сви рамене.
— Всичко е много просто — вземат един напълно „целесъобразен“ фолксваген, без никакви щуротии по него, после го оголват до самото шаси, слагат си щуротиите и отново го сглобяват!
В главата на Адам се появи някаква неясна мисъл. Беше свързана с чути някъде думи… Имаше връзка с разглеждания тази вечер разглобен на части фолксваген, но имаше и нещо друго — смътно и едва доловимо… някаква фраза, която му се изплъзваше… Докато останалите продължаваха да говорят, той напрягаше паметта си.
Не сполучи, но в замяна на това се сети за една илюстрация, видяна наскоро в някакво списание. То трябваше да бъде някъде тук, из кабинета му. Стана да го потърси сред купищата печатни издания, струпани в другия край на помещението. След малко го измъкна под любопитните погледи на останалите.
Илюстрацията беше цветна и показваше един пясъчен бръмбар в действие край брега на морето. Той бясно се бореше да изкачи склона на стръмна дюна и колелата му изхвърляха облаци пясък. Фотографът умно беше снимал на забавена скорост и колата беше излязла само като размазан силует, устремен към върха. Текстът под снимката твърдеше, че броят на пясъчните бръмбари „бясно расте“, а почти сто различни компании се занимават с производството на шасита. Само в Калифорния били регистрирани почти осем хиляди пясъчни бръмбара.
Брет надникна през рамото на Адам и закачливо подхвърли:
— Надявам се, че нямаш намерение да произвеждаш коли с повишена проходимост!
Адам поклати глава. Независимо от увеличаващия се брой притежатели на пясъчни бръмбари, тези коли си оставаха само една модна приумица, екстравагантна конструкторска измислица, която нямаше нищо общо с целите и задачите на Голямата тройка. Адам отлично знаеше всичко това, но фразата, която продължаваше да му убягва, имаше нещо общо именно е тях… Той пак не успя да си я припомни и хвърли разтвореното списание върху масата.
И точно в този миг, както често се случва в живота, на помощ му се притече случайността.
Над масата, върху която хвърли списанието, висеше в рамка една снимка на лунния модул на „Аполо-2“, с чиято помощ беше осъществено мекото кацане върху повърхността на Луната. Някой му беше показал снимката, а той си я хареса и нареди да я сложат в тази рамка. На преден план в нея беше модулът, а някъде зад него личеше фигура на облечен в скафандър астронавт.
Брет взе списанието с пясъчния бръмбар и го показа на останалите.
— Тези машинки вървят като бесни! — възхитено рече той. — Карал съм една такава… — Хвърли нов поглед върху снимката и тихо добави: — Но са грозни като смъртта!
Такъв е и лунният модул, помисли си Адам.
Грозни са, разбира се — целите са само ръбове и ъгли, с причудливи форми, без никаква симетрия и баланс, без нито една плавна линия… Но лунният модул беше изпълнил отлично своето предназначение и по тази причина никой не обръщаше внимание на грозотата му. В крайна сметка той започваше да излъчва своя, особена красота.
Именно в този миг в съзнанието му изплува забравената фраза.
Тя принадлежеше на Роуина, която я изрече на заранта след съвместно прекараната незабравима нощ: „Знаеш ли какво бих казала днес? Бих казала, че дори и грозното е красиво!“
Лунният модул е грозен. Грозен е и пясъчният бръмбар. Но и двете машини са функционални, целесъобразни. Създадени за изпълнението на точно определена задача, те отлично се бяха справили с нея. Защо и колата да не бъде такава? Защо не опитат напълно съзнателно да създадат един несъмнено грозен според сегашните стандарти автомобил, който обаче ще отговаря на най-съвременните изисквания за опазване на околната среда, ще бъде ярък носител на духа на времето — т.е. ще бъде функционален, ще бъде целесъобразен. И то до такава степен, че неизбежно ще стане красив!
28
Известен с изключително екстравагантното си облекло вариететен актьор, особено популярен в САЩ през 60-те години — Б.пр.