От другата страна на линията беше Барбара Залески от Детройт, която напразно се опитваше да обясни на своя шеф, че в работата си най-малко от всичко се нуждае от вмешателството на Медисън Авеню. Такова вмешателство би превърнало очертаващия се вече честен и откровен филм в блудкав сироп, искаше да му каже тя. Но вместо това се зае отново да му обяснява виждането на режисьора Уес Гропети — талантлив и авторитетен творец, чието мнение уважаваха всички.
— На книга можем да напишем каквото ни хрумне — беше казал Гропети. — Но това съвсем няма да означава, че сме уловили характера на детройтското гето. Донесли сме тук цялата тая сложна снимачна и звукозаписна техника именно затова — да направим опит да уловим атмосферата.
Със своята гъста брада и дребничък ръст режисьорът приличаше на настръхнал врабец. С вечното черно таке на глава, той се славеше като човек, който пренебрегва словото и обръща внимание предимно на визуалния образ.
— Искам обитателите на гетото — всички тези безделници, жени със съмнителна репутация и гамени — да ни кажат сами какво мислят за себе си, защо считат всички нас за проклети глупаци! — продължи той. — А това означава да ни разкажат всичко — за своята омраза, надежди, радости и разочарования; за начина, по който се хранят, дишат, спят, развратничат и се потят; за онова, което виждат и подушват… Всичко това ще заснемем без никакви репетиции. Няма да пипаме и езика им. Най-много да боцна тоз-онзи по задника, за да го ядосам, и толкоз. Но тъй или иначе, те трябва да говорят, а ние ще получим възможност да видим Детройт с техните очи, с очите на гетото.
Барбара уверяваше Йейтс-Браун, че този подход дава отлични резултати.
Прибягвайки до техниката на cinema verite29, c ръчни камери й минимум снимачни приспособления, Гропети кръстосваше надлъж и на-шир из гетото, убеждаваше хората да разказват свободно и непринудено за своя живот. Барбара, която вземаше участие в повечето от тези експедиции, бързо се убеди, че с гениалния си усет към най-същественото Гропети смайващо добре съумяваше да накара хората да забравят за окото на камерата и светлината на прожекторите. Никой не разбра какво точно им шепне в ушите, преди те да проговорят. А от време на време, в продължение на дълги минути, той просто скланяше глава към рамото си и ги гледаше. Това неизбежно водеше до желаната реакция — смях, неприязън, враждебност, безочливост, гняв, а понякога, както в случая с един особено красноречив чернокож младеж, и до откровена омраза.
Когато беше уверен в необходимия отклик, Гропети внезапно отскачаше настрана и задействуваната по скрит негов сигнал камера запечатваше оживения израз на лицата и спонтанно изречените слова. Повтаряше този трик с безгранично търпение, докато получи истинския образ на личността пред камерата — добра или лоша, приятелски или враждебно настроена, но винаги жизнена и реална, освободена от тромавата намеса на сценарий и режисура.
Барбара остана възхитена от отделните кадри и епизоди, които видя. От операторска гледна точка те се доближаваха до дълбочината и качеството на най-добрите образци, оживени от магическото чувство за реалност на Гропети.
Принуден да изслуша всичко това, Йейтс-Браун отбеляза:
— Но след като заглавието е „Автомобилният град“, може би трябва да напомниш на Гропети да заснеме и някакви коли все пак… А не само хора. Естествено, ние предпочитаме коли, които произвежда нашият клиент.
Барбара усети, че финансовият контрольор вече съжалява за пълната свобода на действие, която й бяха дали. Същевременно той много добре знаеше, че всеки филм трябва да бъде ръководен от някого. А този човек е тя — поне докато ръководството на ОДЛ не вземе официално решение за нейното отстраняване или уволнение.
— Ще има и коли — увери тя Йейтс-Браун. — На клиента ни, разбира се. Няма да ги подчертаваме, но няма и да ги прикриваме. Хората спокойно ще могат да различават Марките им.
После му разказа за вече завършените снимки в завода за монтаж, за акцента върху кампанията за набиране на неквалифицирани кадри, за Роли Найт.
По време на снимките в завода малцина от работниците разбраха, че всъщност Роли е в центъра на вниманието на камерата. Постъпиха тъй както поради нежеланието на Роли за подобна реклама, така и за да запазят реалистичната атмосфера.
Цялата работа беше уредена без излишен шум от Ленард Уингейт — кадровика, който прояви интерес към задачата на Барбара още по време на срещата им в апартамента на Брет Делъсантоу. В завода се знаеше само, че по неизвестни причини част от поточната линия трябва да бъде заснета без прекъсване на производството. Единствено Уес Гропети, Барбара и операторите знаеха, че през по-голямата част от времето камерите само се насочваха към конвейера, а истинските снимки са концентрирани изцяло върху Роли Найт.
29
Снимачна техника, при която почти не се използува монтаж. Особено популярна във Франция в средата на века — Б.пр.