Намираха се в нещо като експериментална работилница, реши Адам. Беше просторна и в идеален ред. През целия си съзнателен живот Адам беше виждал само няколко толкова добре оборудвани технически лаборатории.
— Тук прекарвам голяма част от времето си — обясни Крайсъл. — Експериментирам. Когато заводите ми получават нова поръчка, всичко започва оттук. Изчислявам и проверявам най-рационалния и най-евтиния начин за производство. Струва си паритe.
Адам си спомни какво му беше разказвал Брет Делъсантоу — Ханк Крайсъл не притежава инженерска диплома и преди да се залови с бизнес, е бил механик и заводски майстор.
— Насам — каза Крайсъл и ги поведе към ниска и широка работна маса. На нея имаше някакъв покрит с платнище предмет. Крайсъл дръпна платнището и Адам с любопитство впи поглед в странната метална конструкция, която приличаше на нещо като двоен велосипед с множеството си стоманени пръти, листове ламарина и зъбчати колела… От страни на всичко това стърчеше някаква ръчка. Адам я завъртя и част от конструкцията оживя.
— Предавам се, Ханк — сви рамене той. — Кажете, за бога, какво е това?
— Прилича ми на нещо, което ще бъде изложено в Музея за модерно изкуство — изказа предположението си Ерика.
— Може и така да се получи — усмихна се Крайсъл, после попита — Познавате ли селскостопанските машини, Адам?
— Не много добре — 0твърна последният и отново завъртя ръчката.
— Това е зърномелачка — кратко обясни Крайсъл — Досега никой не е произвеждал такава малка. Освен това работи добре. — В гласа му изведнъж се долови ентусиазъм, който нито Адам, нито Ерика бяха усещали до този момент. — Тази машина може да мели всякакво зърно — пшеница, ориз, ечемик. Три до пет бушела30 на час. Имам снимки, които го доказват…
— Вече ви познавам достатъчно — прекъсна го Адам. — Щом казвате, че работи, значи наистина е така.
— Има и нещо друго — цената. При серийно производство ще струва сто долара.
По лицето на Адам се изписа съмнение. Той познаваше производствените разходи така, както треньорът по футбол познава основните игрови системи.
— Вероятно в тази цена не включвате енергийните разходи — моментално се ориентира той, после млъкна и изведнъж попита: — Всъщност какъв е вашият енергиен източник? Акумулатор? Малък бензинов двигател?
— Знаех си, че точно това ще попитате — отвърна Крайсъл. — Ще ви кажа. Моят енергиен източник е от по-особен характер — просто ей тая ръчка тук трябва да се върти от един човек. Точно както вие я въртяхте преди малко. С тази разлика, че това ще правите не вие, а някой стар азиатец със сламена шапка насред джунглата. Когато му отмалеят ръцете, ще го смени я жена, я дете… Просто с часове ще си седят край машината и ще си въртят ръчката… Ето защо цялата работа ще излезе само сто долара.
— Без енергиен източник! — възкликна Адам, после се разсмя: — Жалко, че не можем да правим и колите по този начин!
— Моля ви да не се смеете — със сериозен вид продума Крайсъл. — Можете да мислите каквото си искате, само не се смейте!
— Добре, няма. Но никак не мога да си представя, че точно в Детройт някой ще се захване да произвежда серийно селскостопанска машина, която на всичкото отгоре е без енергиен източник — Адам кимна към мелачката — и за да работи, ще трябва с часове да въртиш ръчката й!
— Ако сте били там, където аз съм бил, нямаше да говорите така — развълнувано промълви Крайсъл. — Светът не е само Детройт. Поне половината от бедите ни се дължат на факта, че забравяме останалия свят. Забравяме, че има хора, които не мислят като нас. Въобразяваме си, че навсякъде е като в Детройт или поне трябва да бъде така. И каквото става — ще става както ние си го представяме. Ако другите мислят различно, значи грешат, защото ние сме Детройт! Така разсъждаваме и за маса други неща. Замърсяването. Безопасността. Тези проблеми станаха Толкова остри, че се налага да се преустроим. Но хората носят в главите си още много и най-различни мисли. А те са като религия.
— Чиито първожреци не искат развенчаването на старите догми! — вметна Ерика.
Адам й хвърли раздразнен поглед, който искаше да й каже: „Остави това на мен!“ После възрази:
— Доста хора от нашия браних, които са за прогреса, говорят за преосмислянето на стари идеи и това започва да се усеща съвсем осезателно. Но когато ми говорите за ръчно задвижвана машина, независимо каква е тя, това вече не е напредък. А напротив — то ни води назад, към времето преди Хенри Форд. — Млъкна за миг, после добави: — Но както и да е. Аз се занимавам с производство на леки коли и камиони. А това тук е селскостопанска машина.
30
Бушел — английска, а по-късно възприета и в Америка мярка за обем с приблизителна вместимост 36 литра. — Б.пр.