— Вашата компания произвежда и селскостопанска техника.
— Нямам нищо общо с този клон и вероятно никога няма да имам.
— Но други ръководители имат, а вие контактувате с тях. Те вероятно ценят мнението ви.
— Показвали ли сте своето изобретение на нашия селскостопански отдел? — попита Адам. — Не беше ли отхвърлено от тях?
Производителят на части кимна с глава.
— Показвах го и на тях, и на други като тях. Трябва ми човек, който да внесе проекта в дирекционния съвет и да заинтригува членовете му. Разчитам на вас.
Най-накрая стана ясно какво иска Крайсъл — Адам да му помогне да се добере до висшето ръководство на компанията, вероятно до самия председател на дирекционния съвет или до президента.
— Не можеш ли да му помогнеш? — попита Ерика.
Адам поклати глава, а на въпроса й отговори Ханк Крайсъл:
— Първо трябва да повярва в идеята.
Стояха и гледаха машината с нейната ръчка — машина, която беше безкрайно далеч от всичко, с което напоследък се занимаваше Адам Трентън.
Той добре знаеше, че макар и да звучи странно, автомобилните компании понякога се залавят с дейности, които нямат нищо общо с производството на коли. „Дженеръл Мотърс“ беше пионерът в производството на изкуствено сърце, приложимо в хирургията; създаде и друга медицинска апаратура. „Форд“ и до днес се занимава с производството на комуникационни спътници, а „Крайслър“ — с жилищно строителство. Имаше и други примери в това отношение. Ханк Крайсъл съвсем правилно беше доловил кой стои зад всичко това — просто някой високопоставен ръководител е проявил личен интерес към дадена идея и съответно я е реализирал на практика.
— За тая мелачка ходих чак във Вашингтон — каза Крайсъл. — Срещнах се с доста хора от Държавния департамент. Всички намират идеята за чудесна. Ще поръчват по двеста хиляди бройки годишно за своята програма за подпомагане на бедните Това е добро начало. Но Държавният департамент не може да ги произвежда.
— Но защо ви трябва друг да ги произвежда, Ханк? Защо, след като сте убеден в успеха, не започнете да ги произвеждате сам?
— По две причини. Първата е престижът. Аз нямам име. Има го голяма компания като вашата. Вие имате и могъща търговска мрежа. Аз я нямам.
Адам кимна в знак на съгласие. Всичко това беше вярно. — Втората причина е финансова. Аз не бих могъл да събера толкова капитал, че да започна широкомащабно производство.
— Но при доброто ви финансово състояние банките биха…
— До гуша съм в заеми — усмихна се Ханк Крайсъл. — Затънал съм дотам, че те сигурно вече са започнали да се питат как съм успял да им измъкна толкова пари! Никога не съм разполагал със свободен капитал. Понякога направо се чудя колко много може да направи човек и без налични пари!
И това беше познато на Адам. По този начин съществуваха не само много хора, но и цели компании. Беше твърде вероятно заводите на Крайсъл с цялото им оборудване, тази къща, а и вилата на езерото Хигинс да са ипотекирани до последния цент. Ако някога Крайсъл реши да продаде бизнеса си или дори само част от него, положително ще получи милиони суха пара. Дотогава и той, подобно на много други хора, трябва ежемесечно да се бори с тежки финансови проблеми.
Производителят на части отново завъртя ръчката и механизмът се задвижи — на празен ход, без полезен ефект, — зъбците му чакаха зърно, което някой трябваше да постави в неколкокилограмовата хранилка на върха.
— Разбира се, всичко това е крайно необикновено… Моя отдавнашна мечта, бих казал… — Ханк Крайсъл се посмути от признанието си, после продължи: — Идеята за пръв път ме споходи в Далечния изток. Гледах как селяните стриват зърното с камъни. Много труд, слаби резултати. Стигнах до убеждението, че нещо трябва да се направи. И се заех с тая щуротия. Оттогава насам не съм спирал работата си по нея… Ще ви кажа нещо, Адам — продължи Крайсъл. — И на вас, Ерика. Нашата страна не се занимава с износ на селскостопанска техника за чужбина. Продава съвсем незначителни количества. Техниката ни е прекалено скъпа и сложна. Вече казах защо — защото се отнасяме към нея като към религия. Всичко трябва да има двигател-електрически, бензинов или бог знае какъв. Забравяме нещо важно — далекоизточните страни имат работна сила в излишък. Извикай един да върти тая ръчка — петдесет ще се отзоват… Ще налетят като мухи или като мравки… Но на нас това не ни харесва. Ние не обичаме да гледаме как носещи камъни на гръб кули31 строят язовири. Саматa представа за такова нещо ни се струва обидна. Веднага пресмятаме, че това е неефективно, не е по американски. Спомняме си, че така някога са строили пирамидите. Но какво от това? Не можем да променим фактическото положение. И вероятно никога няма да можем. А има и друго — там, в онези страни, съвсем не е тъпкано с работилници за ремонт на сложна техника. Затова машините им трябва да са прости. — Той отдръпна ръка от ръчката на мелачката, която продължаваше да се върти, и добави: — Тази тук е точно такава.