— Адам, само за едно ще ви помоля. Наистина то ще помогне на мен, но вие ще го направите заради Тереза.
— Какво ще направя?
— Ще си вдигнете чуковете оттук още сега, в този момент! — разпали се отново Смоуки. — Ще забравите всичко, което научихте днес! И ще ми дадете два месеца да се стабилизирам финансово, защото във фирмата ми няма нищо, което да не може да се оправи за такъв период от време. Вие знаете, че е така!
— Не, не зная.
— Тогава знаете друго — предстои продажбата на ориона, а тя ще се отрази отлично на нашия бизнес!
Адам се поколеба. Орионът беше слабото място в цялата система на поведение, към която беше решил да се придържа. Ако беше убеден в успеха на тази кола, той не можеше да не се съгласи, че нейната продажба ще донесе солидни приходи и на „Стивънсън Мотърс“.
— Да допуснем, че приема вашето предложение — рязко каза той. — Какво ще се промени след два месеца?
Търговецът махна с ръка към папката с черни корици.
— Ами пак ще предадете бележките си на вашите хора от търговския отдел — точно така, както възнамерявахте да го направите. Е, тогава сигурно ще ми се наложи да продам всичко и да изгубя вашето представителство, но поне ще продам едно процъфтяващо предприятие. Което ще позволи на Тереза да получи поне два пъти повече за своя дял, а при всички случаи доста повече от това, което би получила сега — при една принудителна продажба.
Адам отново се поколеба. Въпреки че продължаваше да включва в себе си елемент на мошеничество, предложеният компромис обладаваше желязна логика.
— Само два месеца! — умолително промълви бившият автомобилен състезател. — Не е чак толкова много!
— Един месец! — отсече Адам. — Един месец, считано от днес, и точка!
Смоуки въздъхна с облекчение, а от широката му усмивка Адам разбра, че е бил изигран. Почувствува се потиснат, защото беше направил компромис със съвестта и здравия си разум. Но взе твърдото решение, че точно след един месец бележките му за състоянието на фирмата „Стивънсън Мотърс“ ще се появят в търговския отдел на неговата компания.
За разлика от него Смоуки направо сияеше. Доверявайки се на здравия си търговски нюх, той инстинктивно беше поискал два месеца, макар че един му беше напълно достатъчен.
За един месец можеха да се случат много неща, между които и някой нелош шанс.
Глава двайсет и първа
Стройната стюардеса, обслужваща чакалнята на Юнайтед Еърлайнс, донесе чаша кафе в залата „Клуб 100 000“ на детройтското летище Метрополитън и я постави пред Брет Делъсантоу, който държеше телефонната слушалка. Наближаваше девет сутринта и за разлика от препълнената обща чакалня тук цареше приятна тишина. В тази-зала никога не звучаха припрените и следващи едно след друго съобщения за предстоящи полети, тъй като обслужването на високопоставените пътници се осъществяваше по един пo-изтънчен и по-интимен начин.
— Няма защо да бързате особено много, мистър Делъсантоу — проговори момичето, след като остави чашата на масичката до креслото му с подвижна облегалка, — но до полет осемдесет и едно за Лос Анджелес остават още няколко минути.
— Благодаря — отвърна Брет, после отново притисна слушалката до ухото си и продължи разговора, който водеше с Адам Трентън: — Скоро ще трябва да тръгвам. Вълшебната птица вече чака да ме отнесе в рая!
— Трудно ми е да си представя Ел Ей33 като рай — отвърна Адам.
Брет отпи глътка кафе:
— Човече, това е част от Калифорния, а сравнена с Детройт, Калифорния си е истински рай!
Адам беше в кабинета си в административната сграда на компанията, където току-що бяха приключили поредното обсъждане на ориона. Преди няколко дни — само две седмици преди началото на серийното производство, бяха възникнали сериозни проблеми във връзка с цветовото решение на тапицерията и вътрешното обзавеждане на колата. Групата за наблюдение на Отдела по дизайн, която внимателно следеше новия модел във всички етапи на производството му, беше стигнала до заключението, че някои от пластмасовите елементи на таблото изглеждат твърде „студени“ — един доста сериозен според нея недостатък, — а тапицерията и подовата настилка не хармонират помежду си.
Цветовете винаги създаваха проблеми. Всяка кола е съставена от най-малко стотина отделни фрагмента, които трябва да хармонират помежду си. Но материалите, от които са произведени те, твърде често притежават коренно различни химически съставки и пигментна основа и поради този факт съчетанието им в единен цветови оттенък е доста трудно. Адам току-що бе научил, че екипът от дизайнери и стилисти беше успял да реши успешно всички цветови проблеми въпреки кратките срокове.