— За да работиш тук, трябва да си влюбен в колите — каза Брет. — Трябва да ги обичаш така, сякаш те са най-важното нещо на този свят. Трябва да дишаш с тях, да ядеш с тях, да спиш с тях, да си спомняш за тях дори когато се любиш… Нощем, когато те мъчи безсънието, пак да мислиш за тях… за онези, които създаваш в момента, за онези, които би искал да създадеш… Това е нещо като религия… — Помълча, после рязко добави: — Не изпитваш ли такива чувства, значи не си за тук!
— Обичам колите — отвърна младежът. — Винаги съм ги обичал, и то точно по начина, за който говорехте. Но напоследък… — Замълча, сякаш се засрами от еретичните си мисли.
Брет също не каза нищо повече. Подобни мнения винаги са строго индивидуални и всеки решава сам за себе си. Никой не може да ти помогне, защото в крайна сметка всичко зависи от собствените ти идеи, от собствените ти ценности, а нерядко и от собственото ти съзнание. Освен това имаше и нещо друго, което Брет съвсем не възнамеряваше да споделя с тези двамата — напоследък и той самият беше обхванат от подобни съмнения.
В кабинета на началник-ателието за боядисване и вътрешно оформление висеше един скелет, който използуваха за анатомически проучвания при проектирането на седалките. Висеше на монтирана в черепа желязна верига малко над нивото на пода. Брет Делъсантоу се здрависа с него.
— Добро утро, Ралф.
Дейв Хибърстайн се изправи иззад бюрото си и кимна към главната зала:
— Да минем оттатък.
После потупа любовно скелета.
— Това е най-добрият ми служител! Никога не критикува и изобщо не се интересува от увеличение на заплатата!
Центърът по боядисването на колите представляваше широко куполообразно помещение с остъклени стени. Сводът в средата на прозрачния таван му придаваше вид на катедрала, а малките кабинки за анализ на цветовете и тъканите приличаха на миниатюрни параклиси. Подът беше застлан с дебел килим, който поглъщаше всеки звук. В помещението имаше няколко електронноизчислителни машини с големи екрани за изследване на пробите, имаше и цветова картотека, в която основните цветове на спектъра се съхраняваха хиляди цветови съчетания.
Хибърстайн спря пред един от екраните.
— Искам да видиш, това тук.
Под стъклото бяха подредени половин дузина мостри на платове за тапицерия. Към всяка от тях беше закачено етикетче с името на производителя и номера на поръчката. Други мостри бяха разпръснати по масата. Макар и в различни окраски, всички бяха обозначени с името „метален маган“10. Дейв Хибърстайн вдигна една и попита:
— Спомняш ли си ги?
— Разбира се — кимна Брет. — Харесват ми.
— На мен също, фактически аз настоях да ги внедрим. — Хибърстайн разтърка мострата между пръстите си. Платът беше мек и приятен на пипане, с втъкани в него красиви сребърни нишки. — Пресукана вълнена прежда с металическа нишка.
И двамата знаеха, че тази тъкан беше предложена като допълнителен лукс за тапицирането на най-скъпите тазгодишни модели. Купувачите я приеха много добре, поради което компанията възнамеряваше да поръча големи количества в най-различни разцветки за новия орион.
— Смущава ли те нещо? — попита Брет.
— Смущават ме писмата — отвърна Хибърстайн. — Писмата на наши клиенти, които започнаха да пристигат преди около две седмици. — Той избра един клюн от връзката си и отвори чекмеджето на масата. Оттам извади папка с фотокопията на около две дузини писма и му я подаде. — Запознай се.
Писани главно от жени, от съпрузите им и от няколко семейни адвокати, те повдигаха един и същи въпрос — защо космите на скъпите им кожени палта остават по тапицерията и дрехите им безвъзвратно се унищожават? Брет тихо подсвирна.
— Търговският отдел направи спешно проучване чрез компютър — продължи Хибърстайн. — Във всички тези случаи колите са тапицирани с „метален маган“. А чух, че в компанията пристигат все нови и нови писма…
— Вие несъмнено сте направили необходимите изследвания — каза Брет и му подаде папката. — Какво показват те?
— Показват, че цялата работа е много проста и вероятно именно затова никой не е помислил за нея. При сядане върху седалката тапицерията се притиска и нишките на плата се обтягат. Това, разбира се, е напълно нормално, но в случая се обтягат и металните нишки. Ако не носиш кожено палто, нищо няма да ти се случи, но в обратния случай фините косъмчета на козината попадат между металните нишки, които се свиват при ставане и защипват тези косъмчета… Те пък се откъсват от палтото… Стига ти да се повозиш само една пряка, за да съсипеш палто за три хиляди долара!