Адам потръпна от хладния въздух. Напорист вятър гонеше есенните листа, а слънцето беше изчезнало зад ниско надвисналите дъждовни облаци. През дърветата се виждаше леко набраздената повърхност на близкото езеро.
Мислеше върху решението, което трябваше да вземе. Отлично знаеше, че ако това решение се окаже погрешно, цялата вина ще бъде негова и на никой друг.
Неловкото мълчание беше нарушено от Йън Джеймисън:
— Ние сме сигурни, че вибрационният ефект се предизвиква от гумите и повърхността на пътя в онзи момент, в който едно от двете влезе в унисон с нормалните вибрации на каросерията.
С други думи, колата няма конструктивни дефекти, помисли си Адам, а на глас запита:
— Можем ли да премахнем тази вибрация?
— Положително — отвърна Джеймисън. — Съществуват два начина за това: да се промени конструкцията на страничната обшивка, а заедно с нея и мястото на торсионите — тук той изреди цял куп технически подробности — или да се добавят усилващи планки към пружините.
— Хей! — подскочи Брет. — Това не означава ли, че ще се наложат външни промени, ако се спрете на първия начин?
— Точно така — отвърна инженерът. — Ще трябва да се измени цялата долна част на купето непосредствено до предната врата, а освен това ще трябва да се намалят размерите на балансьорите.
Лицето на Брет видимо помръкна. Адам прекрасно разбираше чувствата му в този момент, тъй като предложената възможност би наложила основно реконструиране и нови изпитания в момент, в който всички вече бяха приели ориона за окончателно оформен автомобил.
— А какво ще трябва да се добави? — попита той.
— Според извършените експерименти ще трябва да се усили предната част на пода и да се сложи една балансираща планка непосредствено под командното табло. — Инженерът се зае да обяснява как точно трябва да се свърже планката с торсионите, как да мине под кормилната колона, без да се набива в очи.
Адам търпеливо го изслуша, а после зададе най-важния въпрос:
— Разходите?
— Сигурно няма да ти харесат. — Предвиждайки реакцията му, инженерът за миг се поколеба, после тихо добави: — Около пет долара.
— Всемогъщи боже! — изстена Адам.
Трябваше да вземе изключително трудно решение. И двете възможности водеха до тежки последици. Първата от тях — реконструкцията — щеше да бъде по-евтина (разходите за преустройство на машини и инструменти ще бъдат някъде между петстотин хиляди и един милион долара), но тя би довела до закъснение на пусковия срок от три до шест месеца — един почти сигурен провал.
От друга страна, укрепването на пода и поставянето на допълнителна балансираща планка на един милион коли ще струва цели пет милиона, а според прогнозите на специалистите компанията ще произведе и пусне на пазара далеч повече от един милион ориона. Ето как се натрупват допълнителни разходи за милиони долари, без да се брои изгубената печалба! За създателите на един нов автомобил пет долара е огромна сума. Обикновено при тях се пресмята всяка стотна и поевтиняването на производството с два-три цента се счита за сериозен успех.
— По дяволите! — не можа да сдържи огорчението си Адам и хвърли въпросителен поглед към Брет.
— Според мен положението съвсем не е розово — призна с неохотa дизайнерът.
Гневното избухване на Адам преди малко съвсем не беше първото им спречкване, откакто двамата работеха съвместно по проекта „Орион“. Нерядко и Брет не можеше да сдържи нервите си. Но все пак успяваха да запазят приятелските отношения помежду си, а именно това беше главното, защото не след дълго започваха работа по най-новия проект на компанията, получил кодовото название „Фарстар“13.
— Да oтидем в лабораторията — предложи Йън Джеймисън — Там сме подготвили една кола с допълненията, за които говорихме.
— Добре, да вървим да я видим — кисело се съгласи Адам.
Брет Делъсантоу вдигна глава и недоверчиво попита:
— И според теб тия две парчета старо желязо ще ни струват цели пет долара? — След което очите му отново се върнаха върху прикрепената с болтове стоманена лента, която преминаваше под пода на ориона.
Адам Трентън, Брет и Йън Джеймисън се намираха на специалната площадка под динамометъра и внимателно разглеждаха предложеното укрепване. Със своите метални плочки и ролки, между които бяха поставени най-различни контролни уреди, динамометърът приличаше на огромен сервизен крик, върху който може да бъде изследвана всяка кола, и то при условия, максимално близки до пътните.