Слезе от колата, следван от Йън Джеймисън. Остави мотора да работи, а момичето от кабината пое управлението. Двамата останаха отстрани и не след дълго се увериха, че при 120 километра в час външните вибрации на купето не бяха по-значими от вътрешните.
— Сигурен ли си, че допълнителното укрепване ще издържи на продължителна употреба? — попита Адам.
— Абсолютно — отвърна инженерът. — Подложихме го на всички видове изпитания и останахме доволни.
„Това си е Джеймисън — помисли Адам. — Доволен до пръсване!“ Продължаваше да се дразни от спокойствието и увереността, които излъчваше русолявият шотландец.
— Никога ли не ти е минавало през ума, че цялата ви работа тук е ялова? — попита го той. — Че нищо не произвеждате, а само смъквате това-онова от предварително създадени продукти?
— Е, все пак произвеждаме нещичко — невъзмутимо отвърна Джеймисън и махна с ръка към бясно въртящите се ролки на динамо-метъра. — Виждаш ли ги? Всички динамометри на лабораторията са свързани с един генератор и при всяко изпитание, което провеждаме, ролките произвеждат електричество. Имаме договор с „Детройт Едисън“15 и им продаваме получената електроенергия. — Той хвърли предизвикателен поглед към Адам и добави: — Понякога си мисля, че нашият принос е не по-малък, отколкото на Отдела за планиране на производството!
Адам примирително се усмихна.
— Дано не мислиш така, когато става въпрос за ориона — отвърна му той.
— Дано! — съгласи се Джеймисън.
Глава осма
Ерика Трентън успя да намери нощницата, която й трябваше, чак в „Лейдлоу-Белдън“ — един добре подреден магазин в квартала Трой. Преди това обиколи магазините в Бърмингам, но не видя нищо подходящо. А после просто се разходи из квартала с откритата си спортна кола, наслаждавайки се на факта, че има определена цел.
Съмърсет Мол — широк и модерен площад източно от булевард Биг Бийвър — беше изпълнен със скъпи магазини, които съществуваха главно благодарение на живеещите в Бърмингам и Блумфийлд Хилс заможни семейства на високопоставени служители в автомобилния бранш. Ерика често пазаруваше тук и отлично познаваше всички магазини, включително „Лейдлоу-Белдън“.
Още в мига, в който я съзря, разбра, че точно това й трябва. Нощницата беше от тънък бледобежов найлон и се продаваше в комплект с пеньоар. Цветът отлично хармонираше с цвета на косата й, а тя дълго беше мислила какъв ефект трябва да постигне — да бъде просто една сладка малка блондинка. Реши, че чувствеността й ще бъде най-добре подчертана от умело положено блестящо червило в оранжев цвят.
Плати нощницата с чек, тъй като нямаше открита сметка в този магазин, а после се упъти към щанда за козметика. Искаше да си купи и червилото, защото не помнеше дали у дома има точно същия цвят.
Пред щанда имаше хора и докато чакаше реда си, Ерика се зае да разглежда изложените разноцветни червила. Без да иска, се заслуша в разговора на продавачката от щанда за парфюмерия с една около шейсетгодишна клиентка.
— Искам го за подарък на снаха си. Просто не мога да реша… Дайте да помириша онзи „Норел“.
Отегчената брюнетка зад щанда постави съответната мостра върху стъклото.
— О, да — възкликна жената. — Точно това ми трябва! Ще взема от него, в опаковка от трийсет грама.
Продавачката свали от лавицата зад гърба си една бяла кутийка с черни надписи и я постави пред клиентката.
— Петдесет долара, включен е и данъкът върху продажбата16. В брой ли ще платите или с чек?
Възрастната дама се поколеба:
— О, не предполагах, че е толкова скъп…
— Имаме и по-малки опаковки, мадам…
— Не, не… Това, знаете, е за подарък. Трябва… Не… По-добре да си помисля…
Жената се отдръпна и продавачката почти моментално изчезна зад завесата, която водеше към задните помещения на магазина. Кутийката с парфюма остана върху-щанда.
Внезапно в главата на Ерика се появи една абсурдна и напълно лишена от логика мисъл: „«Норел» е моята марка парфюм. Защо да не си го взема?“
Парализирана от този толкова странен импулс, тя се поколеба, но точно в този миг дойде и следващото послание: „Хайде! Губиш време! Действувай!“
15
Една от трите най-големи компании — производителки на електроенергия в Детройт. — Б.пр.
16
Всички вносни луксозни стоки в САЩ се облагат с допълнителен данък върху продажбата. — Б пр.