Бижутерски магазин. Двама се вмъкнаха късно през нощта. Цялата им плячка беше шепа евтини часовници. На излизане ги спипаха. Роли беше имал неблагоразумието да носи и един револвер двайсет и втори калибър. Това беше достатъчно за тежка присъда и никой не обърна внимание на факта, че той не беше го вадил от джоба си.
— Освободили са ви предсрочно за добро поведение, така ли?
— Ами! Просто надзирателят почна да ми завижда за готината килия!
Негърът на средна възраст срещу него вдигна глава:
— Шегите са хубаво нещо — винаги помагат. Но трябва да ми кажете дали наистина сте освободен за добро поведение.
— Може и тъй да се каже…
— Добре, значи примерно поведение. — Служителят нанесе сведението в картона, после попита: — А какво е поведението ви сега, мистър Найт? Имате ли някакви неприятности с полицията?
Роли поклати глава. Нямаше никакво намерение да разказва на тоя чичо Том за снощните си неприятности, нямаше намерение да му признае, че ще бъде в беда, ако не успее да се държи далеч от бялата свиня, която беше раздразнил и която щеше да го спипа при първа възможност благодарение на скапаните им закони. Тази мисъл върна предишните му страхове и му напомни причината, поради която беше тук: ужасът, който изпитваше от затвора. Служителят продължи да му задава въпроси и прилежно записваше отговорите. Роли беше изненадан от факта, че все още го разпитват, вместо да му посочат вратата, веднъж вече чули думичките „въоръжен грабеж“.
Онова, което не знаеше (нямаше кой да му го каже, а той не четеше вестници), беше фактът, че едно от нововъведенията на помощната програма предвиждаше доста по-меко отношение към бившите затворници.
Изпратиха го в друга стая, където се съблече за медицински преглед. Лекарят — бял младеж, който работеше равнодушно, но със смайваща бързина — спря за миг да огледа кльощавото тяло и хлътналите бузи на Роли.
— Каквато и работа да получиш, ще трябва да използуваш част от заплатата си, за да се поохраниш. Иначе няма да издържиш. Повечето от тукашните кандидати изпращаме в леярната, но там не е за теб. Ще препоръчам да те изпратят на конвейера.
Роли го слушаше с нескрито презрение. Вече мразеше и хората, и цялата им система. За какво се мисли това мазно бяло копеле? За дядо господ? С удоволствие би му теглил една и би си тръгнал, ако не беше толкова натясно. В едно обаче беше абсолютно сигурен — каквато и работа да му дадат тия тук, няма да стои на нея и ден повече от необходимото.
Прекоси чакалнята и отново влезе в стаичката на човека с формулярите.
— Лекарят твърди, че все още дишате и не вижда дупки, през които да прониква дневна светлина, когато отворите уста. Ето защо ще ви предложа работа на последния конвейер. Работата е трудна, но заплатата е добра — профсъюзът има грижата за това. Ще приемете ли?
— Нали затуй съм дошъл?
Какво още иска тоя мръсник? Да му целуне краката ли?
— Приемам отговора ви за положителен. Ще минете неколкоседмичен курс на обучение, който също ще ви се заплаща. Оттатък ще ви запознаят с подробностите — къде да отидете, кога ще започнете. А, и още нещо…
Роли безпогрешно отгатна, че сега идва ред на проповедите. Май тоя бял негър ще се окаже някой смахнат холиролър18!
Служителят свали poговите си очила, облегна се на бюрото и преплете пръсти.
— Вие сте умен, умеете да пресмятате. Разбирате, че в момента получавате отсрочка, коя го се дължи на благоприятно за вас стечение на обстоятелствата. Днес хората във фирми като нашата проявяват съзнание, което невинаги са имали. Независимо че идва късно, то вече е факт, а и много други неща се променят. Няма значение дали го. Вярвате, или не. — Топчестият служител със спортното сако взе един молив, повъртя го из ръцете си, после го остави обратно на масата и продължи: — Може би никога досега не сте получавали отсрочка и тази ви е първата. Аз поне съм склонен да мисля така. Но не бих си свършил работата както трябва, ако не ви предупредя, че за човек с вашето досие друг шанс няма да има… поне при нас. Много хора минават оттук. Някои от тях успяват да се закрепят, други — не. Успяват онези, които искат. — Служителят впи настойчив поглед в Роли. — Стига сте били глупак. Найт, възползувайте се от шанса си! Друг съвет не мога да ви дам. — После протегна ръка и добави: — Желая ви успех!
С чувството, че е бил изигран, без да знае точно как, Роли неохотно пое протегнатата ръка.
Отвън му обясниха как и къде да отиде на работа.
Курсът на обучение, финансиран от компанията и от правителствени субсидии, продължаваше два месеца. Роли Найт издържа десет дни.
18
Член на религиозната секта „Петдесетници“, която е характерна с фанатичните си проповеди — Б.пр.