Полуотворена врата в единия край на хола водеше към друга стая.
— Тук ли работите? — попита Уингейт.
— Обикновено да — кимна Брет и махна по посока на открехната-та врата. — Ей там ми е мислителницата. Особено когато съм на творческа вълна и имам нужда от тишина и спокойствие. В онзи Тадж Махал20 с неговите звукови ефекти, това е невъзможно — говореше за Центъра за проектиране и промишлен дизайн.
— И други неща прави тук — намеси се току-що влязлата Барбара. — Елате, Ленард, ще ви покажа.
Уингейт се подчини на поканата, а Брет ги последва.
Колоритно и не по-малко приятно от хола, другото помещение беше обзаведено като ателие, с всичко необходимо за един дизайнер творец. Купчината смачкана копирна хартия на пода до чертожната маса свидетелствуваше за последната серия скици на Брет, който, подобно на повечето свои събратя, късаше и хвърляше, докато не останеше доволен. Върху корковия плот над масата беше забодена последната скица, изобразяваща задна автомобилна броня.
Уингейт я посочи и попита:
— Това ще бъде ли произведено в действителност?
Брет поклати глава:
— Едва ли… Човек си играе с идеите, просто ги изпуска като… като въздишка. Понякога по този начин стигаш до нещо, което може да се окаже полезно. Тази скица не е такава. — Той откъсна листа и го смачка в юмрук, после добави: — Ако някой вземе да събере всички боклуци, предшествуващи създаването на една нова кола, сигурно ще напълни с тях целия Кобо Хол!
Барбара включи страничната лампа, която освети един статив, разположен в дъното на помещението и покрит с парче плат.
— Но това тук няма да бъде унищожено — каза тя и свали покривалото.
На статива беше окачена почти готова рисунка с маслени бои. — Не мислете, че ще видите кой знае какво — намеси се Брет. — Барбара е твърде пристрастна, защото ми е приятелка, и едва ли преценките й са точни.
Високият посивял негър поклати глава.
— В случая не е така!
После с неприкрито възхищение се зае да съзерцава рисунката. На нея беше изобразена свързана в органично цяло колекция от автомобилни части. Осветени от ярката крушка, до статива бяха струпани моделите. В купчината имаше всичко, което авторемонтните работилници изхвърлят — прегорели до шоколадово автомобилни свещи, счупен диференциал, празна кутия от моторно масло, разглобен карбуратор, фар без стъкло, разяден от киселината 12-волтов акумулатор, изкривен гаечен ключ, ръчка за прозорец, множество ръждясали болтове и гайки. Над всичко това, окачен на пирон, висеше волан с повреден клаксон.
Едва ли някоя друга купчина би била по-малко оригинална и по-малко предразполагаща към творческо вдъхновение. Но по един наистина забележителен начин Брет бе успял да вдъхне живот на своята картина, да накара платното да излъчва странна красота, примесена с тъга и носталгия. То сякаш казваше: ето, това са повредени и никому ненужни реликви, изхабени и безполезни, годни единствено за боклука. Но някога, макар и за кратко, те са имали свой живот, действували са, били са обект на нечии мечти и амбиции, били са някакво постижение на човешкия гений. Всички ние добре знаем, че съдбата на всяко човешко творение — и минало, и сегашно, и бъдещо — е една. Независимо от получената оценка то все някога ще се превърне в отпадък. Но нима не е достатъчна самата мечта, превърнала се в действителност, макар и за кратко?
Ленард Уингейт стоеше пред статива, без да помръдва. След няколко мига мълчание тихо промълви:
— Аз разбирам що-годе От изкуство… Затова ще си позволя да кажа, че вие действително сте талант и бихте могли да станете голям художник!
— И аз му казвам същото! — вметна Барбара, после покри статива с парчето плат и загаси осветлението.
В хола Брет отново напълни чашите и поясни:
— Барбара иска да каже, че съм продал душата си за петак… — Огледа жилището си и добави: — …или може би за тази пълна с удобства къщичка…
— Той би могъл да се занимава както с дизайн, така и с живопис — обърна се Барбара към Уингейт. — Пречи му единствено прекалено големият успех, който има като дизайнер. Ето защо се задоволява да драсне някой щрих в момент на настроение, и толкоз. При неговия талант това е наистина трагедия!
— А Барбара никога не успя да разбере най-главното — усмихна се Брет. — Че моделирането на коли е процес, не по-малко творчески от рисуването на картини. — В съзнанието му изплуваха думите, които преди няколко седмици каза на двамата студенти: „…дишаш, ядеш, спиш… а в главата ти са все колите… Събуждаш се посред нощ и пак мислиш за коли… Това е нещо като религия…“ Но нима той самият не продължаваше да се чувствува така? И все пак това чувство вече не бе тъй силно, както в началото, непосредствено след Пристигането му в Детройт. Впрочем кой ли е в състояние да запази силата на чувствата си непроменена? Имаше дни, в които направо се чудеше на работещите около него хора. Но ако иска да бъде честен, ще трябва да признае, че още редица други неща превръщаха колите в цел номер едно на живота му. И не на последно място сред тях беше високата заплата, която, предвид младостта му, щеше да нарасне значително с течение на времето.
20
Мавзолей от бял мрамор, който могулският император Шах Джахан построил за любимата си съпруга на мястото, където днес се намира индийският град Агра. Синоним на великолепие. — Б.пр.