Усмихна се закачливо на Барбара:
— А ти щеше ли да летиш като вятър да ми приготвиш вечерята, ако живеех в някое таванче и вонях на терпентин?
— Знаеш, че и тогава бих го правила — погледна го в очите тя.
После разговорът се завъртя към други теми, а Брет някак си изведнъж стигна до решението, че непременно трябва да завърши платното, което не беше поглеждал вече седмици наред. Причината да се държи настрана от него беше съвсем проста — веднъж започнал, той толкова се вживяваше в рисуването, че нищо на света не беше в състояние да го откъсне от него.
По време на вечерята, която на вкус се оказа не по-лоша от изпълнилия кухничката аромат, Брет насочи разговора към онова, което научи от Ленард Уингейт в бара. Чула за измамите, на които ставаха жертва „безнадеждните“, Барбара се шокира и разгневи дори повече от него. В резултат именно тя зададе въпроса, който Брет Делъсантоу тактично бе преглътнал:
— Какъв цвят на кожата имат онези двамата… инструкторът и секретарката с чековете?
— Нима това има някакво значение? — вдигна вежди Уингейт.
— Прекрасно знаете, че има! — остро се намеси Брет.
— Бели са — малко сковано от върна Уингейт. — И какво от това? — Те, разбира се, биха могли да бъдат и черни — замислено промълви Барбара.
— Сигурно — кимна Уингейт. — Но при по-друго стечение на обстоятелствата… — Поколеба се, после добави: — Вижте, аз съм ваш гост…
— Това е без значение! — прекъсна го Брет.
Сивокосият негър кимна и след кратко мълчание продължи:
— Искам нещата да са пределно ясни дори и когато се намирам между приятели. Не оставайте с погрешни впечатления от външно видимите неща — този оксфордски костюм, колежанската диплома, длъжността, която заемам… Разбира се, аз съм един издигнал се нигър21 — онзи, когото сочат с пръст и казват: „Виждате, че и един чернокож може да успее в живота.“ И това си е чистата истина, Що се отнася до мен. Защото бях един от малцината късметлии, чийто баща е бил в състояние да плати за едно наистина добро образование — а това е единственият начин, по който чернокожият може да стане човек. Е, аз станах човек. Нещо повече — пред мен се откриват перспективите да стигна до самия връх, да бъда дори директор на компания! Още не съм стар и не скривам, че това би ми доставило огромно удоволствие. А и компанията би била доволна. На същевременно знам и друго — ако случайно се наложи да избират между мен и някой бял кандидат, те сигурно ще предпочетат мен! Заровете ще се завъртят така, че ще спечеля аз, защото на Отдела за обществени контакти и на някои други хора много им се иска да викнат: „Вижте ни! Имаме черен в управата си!“
Ленард Уингейт отпи от кафето, което му поднесе Барбара, и продължи:
— Но както вече ви казах, фасадата не трябва да ви заблуждава! Аз си оставам член на своята раса! — Постави рязко чашата върху масата и ги изгледа с блеснали очи. — И когато се случи нещо като днешното, аз не само се ядосвам… аз изгарям от ненавист и отвращение към всичко, което е бяло!
Блясъкът в очите му постепенно помръкна и Уингейт отново посегна към кафето, без да забелязва, че ръката му трепери. След няколко секунди проговори отново:
— Джеймс Болдуин беше писал: „Тук третират негрите така, както никой от вас не би третирал дори и кучето си.“ Вярно го е написал. Така е в Детройт, така е и на много други места. Въпреки всичко, което се случи през последните няколко години, отношението на белите не е променено Промяна има може би само във фасадата. А малкото, което се прави за пробуждане на гражданската им съвест — като например програмата „Работа за безнадеждните“, успешно провалена от хора като онези двамата, — представлява само докосване до повърхността на проблемите. Училища, жилища, медицина, болници — на чернокожите всичко това се предлага в най-лошия му вид. И те не се учудват, тъй кат целият им живот е изпълнен с трудности. Но един ден, ако автомобилната промишленост иска да оцелее (а именно тя е Детройт), ще трябва да направи нещо за по-добрия живот на черните. Тя и никой друг. Защото никой друг не притежава средства и мозък за това, никой друг не е толкова силно заинтересован. — Уингейт млъкна, после горчиво добави — Аз обаче съм скептик в това отношение.