— Но това означава, че не ни остава нищо, в което да вярваме! — промълви Барбара с леко потрепващ глас.
— Вярата е нещо чудесно — отвърна Ленард Уингейт и шеговито добави: — Най-вече защото не струва нищо на никого. Но когато човек се самозаблуждава, става лошо.
— Благодаря ви, че ни казахте честно какво мислите — промълви Барбара. — Не всеки го нрави.
— Разкажи му за новата си работа — помоли я Брет.
— Рекламната агенция, в която работя, ми възложи изготвянето на един филм от името на компанията — обърна се тя към Уингейт. — Един честен филм за Детройт и неговото гето.
Усети повишения интерес на събеседника си и продължи.
— За пръв път чух за тази идея преди шест седмици…
После подробно разказа за разговора си с Кийт Йейтс-Браун в Ню Йорк.
Този разговор се проведе в деня след безплодното заседание, на което първите рекламни идеи на агенция ОДЛ за ориона бяха формално представени и също така формално отхвърлени.
Кийт Йейтс-Браун повика Барбара още на другия ден — точно според предвиждането на творческия директор Теди Ош по време на обилно напоения с мартини обяд.
В разкошно обзаведения си кабинет на последния етаж Йейтс-Браун се държеше навъсено и мрачно — поведение, което ярко контрастираше с демонстрираната само двайсет и четири часа по-рано бликаща сърдечност на човек от шоубизнеса. Видът му беше посърнал и състарен, а на няколко пъти по време на разговора той се извръщаше към прозореца и безцелно зарейваше поглед над панорамата на Манхатън и Лонг Айланд. Вероятно напрежението от неизменната му приветливост към, клиентите се нуждае от известно противодействие, помисли си Барбара.
Но тъй или иначе, в първите му думи след разменените поздрави нямаше и следа от дружелюбие:
— Вчерашното ти поведение пред клиентите беше абсолютно неподходящо — направо й заяви той. — Никак не ми хареса. Би трябвало да знаеш каква линия на поведение да следваме.
Тя замълча. Досещащи се, че Йейтс-Браун има предвид онзи въпрос, който тя съвсем умишлено зададе на рекламния директор на компанията. „И тъй, нищо ли не харесахте? Съвсем нищичко?“ Продължаваше да бъде убедена, че този въпрос бе зададен съвсем основателно, но сега не беше моментът да го показва. Нямаше никакво намерение да влиза в спор с Йейтс-Браун, преди да е чула за новото ей назначение.
Но финансовият контрольор22 не беше свършил:
— Мисля, че първото, което всеки от нас трябва да научи тук, е да се въздържа и да преглъща много неща!
— Така, е, Кийт — отвърна Барбара. — В момента правя точно това.
Той си позволи нещо като подобие на усмивка, след което отново се върна към хладния служебен тон:
— Твоята работа изисква въздържане, точна преценка и, разбира се, въображение. Предложих да възложим на теб новата задача, защото съм убеден, че притежаваш всички тези качества. И все още съм на това мнение, приемайки, че вчерашният инцидент е резултат от моментен импулс.
„Господи боже! Престани да се правиш на проповедник и изплюй камъчето!“ — поиска да възкликне тя, но беше достатъчно благоразумна да се сдържи.
— От новото начинание се интересува лично председателят на управителния съвет на нашите клиенти!
„Председател на управителния съвет“ беше изговорено с почит и страхопочитание. Барбара остана учудена, че човекът насреща й не скочи да застане мирно.
— В резултат — продължи контрольорът — на теб се пада и отговорността да му докладваш лично. А това е отговорност, която е от жизнено значение за всички ни в ОДЛ.
Е, добре. Това Барбара разбираше. Защото да докладваш директно на председателя каквото и да било, беше наистина голяма отговорност, макар че тя лично не се плашеше от нея. Председателят или упълномощеното от него лице имаха неограничена власт над дейността на наетата от компанията рекламна агенция и Барбара ясно си представяше как Кийт Йейтс-Браун и другите като него треперят само при мисълта, че той може да се възползува oт тази власт.
— Задачата ти е да направиш един филм — изплю най-сетне камъчето Йейтс-Браун.
След което се зае да излага подробностите, доколкото имаше такива. Филмът трябваше да бъде за Детройт, за стария град и неговитe обитатели, за начина им на живот, за техните възгледи и нужди Трябваше да бъде честен и точен документален, филм без никакъв намек за реклама на компанията или пропаганда на автомобилната индустрия. Името на компанията щеше да се появи само веднъж — в началните надписи като спонсор на продукцията. Целта е да се изтъкнат урбанистичнитe проблеми и необходимостта да се засили ролята на града в живота на ораната. Трябва да се покаже примерът на Детройт в това отношение, а филмът да се направи така, че да отговаря на нуждите на образователната система, различните обществени организации и училищата. Вероятно ще бъде показан по телевизията, а ако стане достатъчно добър — и по екраните на кинотеатрите.
22
Особена длъжност в рекламните институции на САЩ Финансовият контрольор следи за правилното изразходване на средствата, които агенцията получава от своя клиент за съответната рекламна кампания. — Б.пр.