Щедрият бюджет ще позволи наемането на професионална кино-студия, като нейният избор и контрол ще се осъществят от ОДЛ. Предвиждаха да сключат договор с някой известен режисьор, а ако е необходимо — и с професионален сценарист. Вземайки под внимание значителния авторски опит на Барбара, ръководителите на агенцията й предлагаха със сценария да се заеме тя.
Барбара щеше да бъде главен отговорник и официален представител на агенцията.
Слушайки Йейтс-Браун, тя започна да се задъхва от вълнение. Изведнъж в съзнанието й изплуваха думите на Теди Ош по време на вчерашния обяд „Едно ще ти кажа — бих желал аз да съм на твое място!“ Вече знаеше защо творческият директор беше казал това. Новата задача беше не само признание за професионалните й качества, но и истинско творческо предизвикателство. Именно това я привличаше най-силно. Изведнъж се хвана, че гледа на Кийт Йейтс-Браун с много повече толерантност и симпатия.
Това чувство не я напусна дори и след последната хаплива реплика на финансовия контрольор:
— Ще работиш в детройтското бюро както досега. Но ние тук трябва да сме в течение на всичко. На абсолютно всичко! И запомни — непрекъснато мисли за въздържането. Филмът трябва да бъде правдив, но не се увличай в другата крайност. Според мен нито ние, нито председателят на управителния съвет бихме желали изразяването на… хм… прекалено социалистическа гледна точка…
Тя преглътна и това, защото ясно съзнаваше, че скоро ще й се наложи да се бори за много по-конкретни идеи и гледни точки и няма никакъв смисъл да навлиза в абстрактни спорове още сега.
Седмица по-късно, прехвърлила текущите си задачи на други колеги, Барбара започна работа по темата с работно заглавие „Автомобилният град“.
— Някои неща от предварителния етап вече са направени — каза тя на Ленард Уингейт. — Спряхме се на филмова студия и избрахме режисьор. Разбира се, до снимките трябва да свършим още куп неща но се надяваме, че някъде през февруари ще можем да започнем.
Високият сивокос негър се замисли за момент, после каза:
— Бих могъл да се направя на циничен умник и да ви кажа, че филм за проблемите вместо решаване на проблемите е празна работа. Но длъжността, която заемам, ме научи да приемам, че животът невинаги е толкова прост. А, и общуването има своето значение. — Той отново замълча, после добави: — Намеренията ви са добри и биха могли да бъдат много полезни. Ако има начин, бих искал да ви помогна.
— Може би има — кимна Барбара. — Двамата с режисьора Уес Гропети стигнахме до заключението, че каквото и да покажем за гето-то, то трябва да бъде показано чрез живота на отделния му обитател. Няма да е зле, ако можем да открием някой от „безнадеждните“, преминал през програмата за набиране на работна ръка.
— Тази програма невинаги дава резултат — предупреди я Уингейт. — Може да изхабите сума лента за някой, който в края на крайщтата се е провалил.
— Ако така е станало, така и ще го покажем — настоя Барбара. — Далеч сме от мисълта да създаваме нова Полиана23.
— В такъв случай би могло да се намери някой — замисли се Уингейт. — Помните ли, че ви разказах как един следобед проследих инструктора с крадените чекове?
Барбара кимна.
— На следващия ден разговарях с някои от тези хора. — Уингейт извади малко тефтерче от Джоба си и го запрелиства. — Един oт тях ми направи впечатление… Не зная точно с какво, освен може би с факта, че го убедих да се върне на работа… Ето го — спря се той на една от страниците. — Името му е Роли Найт.
Барбара беше дошла с такси до апартамента на Брет. В края на вечерта, след като се разделиха с Ленард Уингейт с уговорката да се видят отново. Брет я откара със своята кола.
Семейство Залески живееха в квартала Ройъл Оук — предградието на хората от средна ръка, разположено югоизточно от Бърмингам. Излязоха на магистралата Мейпъл, когато Брет изведнъж спря колата.
— Каква глупост, божичко! — каза той и обви ръце около сгушилата се до него Барбара. Целувката им беше продължителна и пламенна.
23
Популярна героиня на американската писателка Елинор Портър (1868–1920) пре-върнала се в нарицателно име за прекален оптимист. — Б.пр.