— Какво точно се случи? — искаха да знаят те.
Оказа се, че никой нищо не е видял. Всички твърдяха, че в момента на нещастието са гледали в друга посока.
— Тук нещо не е в ред! — промълви Паркланд и очите му с подозрение се спряха върху Роли Найт. — Не може никой нищо да не е видял!
— А кой натисна бутона? — попита човекът от охраната на труда.
Никой не отговори. Работниците смутено пристъпваха от крак на крак и криеха погледите си.
— Някой е натиснал този бутон! — настоя Паркланд. — Кой беше?
Ново мълчание.
После се обади работникът, който управляваше апарата за спускане. Беше някак си изведнъж остарял и посивял. Късата му коса беше влажна и залепнала за челото от непрекъснато бликащата пот.
— Вероятно аз… Сигурно съм натиснал бутона, като съм мислил, че оня вече се е дръпнал…
— Сигурен ли си? — попита Паркланд. — Или правиш опит да прикриеш някого? — Очите му отново се впериха в Роли Найт.
— Сигурен съм — с вече поукрепнал глас потвърди възрастният работник, после вдигна глава и погледна майстора право в лицето: — Това беше нещастен случай… съжалявам.
— Наистина има за какво да съжаляваш — каза човекът от охраната на труда. — Заради теб един работник изгуби ръката си! Ами това? — Той посочи към едно табло, върху което с едри букви беше написано:
— И сега ще трябва да започнем от нулата — горчиво добави той. Околните останаха с впечатлението, че за него няма нищо по-важно от това.
След твърдото изявление на оператора напрежението изведнъж спадна.
— Какво ще стане сега? — попита някой.
— Щом е нещастен случай, наказания няма да има — отвърна представителят на профсъюза, после се обърна към Паркланд и човека от охраната на труда: — Но това работно място е опасно и ако вие не подобрите условията, ще бъдем принудени да забраним на хората да работят тук!
— Я по-ролека! — предупреди го Паркланд. — Още нищо не е доказано!
— Опасно е и когато ставаш сутрин от леглото — възрази човекът от охраната на труда. — Особено ако си със затворени очи! — Той хвърли строг поглед към възрастния работник, след което, продължавайки да спорят, тримата си тръгнаха.
Хората, които бяха разпитвани, също се върнаха на работните си места. Мястото на пострадалия беше заето от един нов работник, който нервничеше и непрекъснато гледаше в ръцете си.
От този момент нататък, въпреки че никой нищо не каза, Роли Найт нямаше никакви проблеми с колегите си. И той прекрасно знаеше защо. Макар и да не го признаваха, всички работници наоколо знаеха какво бе станало. Роли изведнъж се сдоби с репутацията на опасен човек.
В първия миг, при гледката на смазаната и окървавена ръка на своя мъчител, Роли също беше шокиран и едва не му прилоша. Но заедно с носилката си отиде и първоначалният шок. И понеже съвсем не беше свикнал да се замисля, още на следващия работен ден, в понеделник, той считаше инцидента за приключен. Оказа се, че това е така и за всички останали. Роли не се страхуваше от някакви последствия, тъй като инстинктивно усещаше, че от гледна точка на елементарната справедливост той е прав, каквито и да са законите на джунглата. Това добре разбираха и останалите, включително и работникът, който го беше прикрил.
Но инцидентът имаше последици от по-друг характер.
Когато някой се окаже в центъра на вниманието, за него неизбежно започва да се говори. Скоро в завода се разбра, че Роли е лежал в затвора — мълва, която не само не му вредеше, а напротив — превърна го в нещо като герой, особено в очите на младежите.
— Хората разправят, че си излежал тежка присъда — каза му един двайсетинагодишен хлапак от гетото. — Сигурно си накарал доста вели свини да си плюят на петите, преди да те спипат, а?
— Носиш ли желязо? — Попита го друг.
Макар и да знаеше, че много работници не се разделят от револверите си, опасявайки се от нападения в тоалетните или паркингите, Роли никога не носеше оръжие, защото това плюс полицейското му досие би му осигурило нова тежка присъда. Но на хлапака отвърна:
— Я не се занасяй с мене, момче!
Скоро след това към слуховете се прибави още един: онзи малкият, Найт, винаги е въоръжен. Нова причина за растящото уважение на младите.
Веднъж един от тях го попита: — Хей, искаш ли малко стъф25?
Той прие и скоро, макар и по-рядко от някои други, Роли започна да употребява марихуана по време на работа. Веднага откри, че с нейна помощ денят минава по-неусетно, a монотонностa се понася по-леко. Някъде по същото време започна да играе и на нелегалното тото.