— Той е голяма работа — рече Кацимбалис, докато се връщахме към хотела. — Жените са луди по него. Има интересна теория за любовта… Накарай го да ти я изложи някой път.
Като заговорихме за любов, се сетих за Бубулина.
— Защо не чуваме по-често за Бубулина? — подхвърлих. — Тя ми прилича на Жана д’Арк.
— Хм — изпуфтя той, спирайки рязко. — Какво знаеш ти за Жана д’Арк? Знаеш ли нещо за любовния й живот?
Пренебрегна въпроса ми за Бубулина и ми разказа една невероятна история, и аз не се съмнявам, че по-голямата част от нея бе истина.
— Защо не я напишеш тази история? — попитах го направо.
Отвърна ми, че не бил писател, че работата му била да открива хората и да ги показва на света.
— Но аз не съм срещал човек, който да умее да разказва като теб — настоявах. — Защо не се опиташ да разказваш историите си и някой да ги записва? Това поне можеш да го направиш, нали?
— За да разкажеш добре една история — рече той, — ти е нужен и добър слушател. Не мога да разказвам на автомат, дето ще я стенографира. Освен това най-хубавите истории са онези, които не искаш да бъдат съхранени. Имаш ли някаква arriere-pensee33, историята ти е съсипана. Тя трябва да е подарък… да я хвърлиш на кучетата… Аз не съм писател — добави, — аз съм импровизатор. Обичам да се слушам, докато говоря. Говоря прекалено много — това е порок. — И замислено додаде: — Каква ти е ползата да си писател, писател в Гърция? Никой не чете гръцките автори. Тук, ако имаш хиляда читатели, си щастливец. Образованите гърци не четат собствените си писатели; те предпочитат немски, английски, френски книги. Един писател няма никакъв шанс в Гърция.
— Ала произведенията ти може да бъдат преведени на други езици — не преставах да го убеждавам аз.
— Няма език, който да може да предаде аромата и красотата на съвременния гръцки — отвърна той. — Френският е дървен, скован, разсъдъчен, твърде педантичен; английският е прекалено плосък, прекалено прозаичен, прекалено бизнесменски… объркваш се в глаголните форми. — Продължи в същия дух, размахвайки ядосано бастуна си. Взе да рецитира едно от стихотворенията на Сефериадис на гръцки. — Чуваш ли това? Самото му звучене е прекрасно, не е ли така? Какво ще ми предложиш на английски, което да е равностойно дори само на чистата красота на звученето? — Изведнъж започна да реди напевно стих от Библията. — Е, това е друго — каза, — но този език вече не го използвате, сега той е мъртъв език. Днешният английски няма душа. Всички вие сте кастрати, превърнали сте се в бизнесмени, инженери, техници. Звучи като дървени монети, пуснати в кенефа. Ние имаме език… той е жив, развиваме го. Език за поети, не за магазинери. Слушай само… — И подхвана друго стихотворение на гръцки. — От Сикелианос34 е. Сигурно никога не си чувал това име. Не си чувал и за Янопулос35, нали? Янопулос е по-велик от вашия Уолт Уитман и всичките американски поети накуп. Той е бил луд, точно така, луд като всички велики гърци. Влюбен в собствената си страна — странно нещо, а? Да, тъй се е опиянил от гръцкия език, гръцката философия, гръцкото небе, гръцките планини, гръцкото море, гръцките острови, даже и гръцките зеленчуци, че се самоубил. Ще ти разкажа как се е самоубил някой друг път — това е друга история. Вие имате ли писатели, дето биха посегнали на живота си, защото са преизпълнени с любов? Съществуват ли френски, германски или английски писатели, които да чувстват по подобен начин родината си, земята си, народа си? Кои са те? Ще ти прочета нещо от Янопулос, като се върнем в Атина. Ще ти прочета какво казва за скалите — само за скалите, нищо друго. Не би могъл да разбереш какво представлява скалата, преди да си чул онова, което Янопулос е написал. Посвещава цели страници на скалите; измисля си скали, ей богу, когато не открие такава, която да възпее възторжено. Разправят, че бил откачен. Не е бил откачен — бил е луд. Има разлика. Гласът му е бил твърде мощен за тялото: той го е унищожил. Бил е като Икар — слънцето му разтопило крилата. Бил се е устремил твърде нависоко. Бил е орел. Ония зайци, тъй наречените критици, те не могат да проумеят човек като Янопулос. Той е бил извън всякакви пропорции. Не възпявал онова, дето трябвало, според тях. Нямал le sens de mesure36, както казват французите. Ей ти на — мярка. Що за жалка думичка! Гледат Партенона и намират пропорциите му за толкова хармонични. Пълни глупости! Гъркът е възвеличавал не човешките, а свръхчовешките пропорции. Това не са били френски пропорции. Били са божествени, защото истинският грък е бог, не благоразумно, педантично, пресметливо същество с душа на инженер…
34
Ангелос Сикелианос (1884–1951) — гръцки поет, драматург, есеист. Произведенията му са вдъхновени от Античността и делата на великите личности. — Б.р.