Естествено бе в отговор да го поканя да седне и да сподели вечерята с мен, което и сторих. Той обаче обясни, че нямал възможност да приеме тази чест, тъй като трябвало да вечеря в тесен семеен кръг, но щях ли да му окажа честта да изпия едно кафе с него и жена му в дома им след вечеря? Като представител на великата американска нация (без въобще да съм сигурен каква героична роля сме изиграли при трагедията в Смирна), аз най-учтиво приех, изправих се, поклоних се, стиснах му ръката и го съпроводих до вратата, където още веднъж си разменихме любезни благодарности и взаимни благопожелания. Върнах се обратно на масата, махнах кожата на студената риба и продължих да утолявам жаждата си. Яденето беше още по-отвратително и от обедното, ала обслужването бе великолепно. Целият ресторант беше научил, че е пристигнал някакъв изтъкнат гост и споделя с тях скромната им храна. Господин Цуцу и жена му се появиха за малко, за да видят как я карам, изказаха се смело за чудесния апетитен вид на одраната риба и изчезнаха с поклони и теманета, от което постоянните посетители на най-реномирания ресторант в Ираклион направо изтръпнаха. Вече ми се струваше, че предстои да се случи нещо много важно. Поръчах на келнера да изпрати chasseur65 за кафе и коняк. Никога вицеконсул или какъвто и да било държавен служител, с изключение на полицай или жандарм, не ме беше издирвал на публично място. Самолетът бе виновен. Той беше като акредитив.
Домът на вицеконсула бе твърде внушителен за Ираклион. В действителност повече приличаше на музей, отколкото на място за живеене. Чувствах се някак напрегнат, объркан. Вицеконсулът беше добър, сърдечен човек, но бе надут като пуяк. Барабанеше нервно по облегалката на креслото си, чакайки с нетърпение жена му да престане да дърдори за Париж, Берлин, Прага, Будапеща и прочее, та да може най-сетне да обяви, че е автор на книга за Крит. Повтаряше й, че съм журналист, обида, която обикновено трудно преглъщам, ала в случая ми беше лесно да пренебрегна, тъй като вицеконсулът смяташе всички писатели за журналисти. Натисна някакъв звънец и с тържествен тон нареди на прислужницата да отиде до библиотеката и да донесе съчинението му за Крит. Призна, че никога преди не бил писал книга, но поради невежеството и неяснотата около Крит, царящи в ума на обикновения турист, счел за свой дълг да изложи на хартия всичко, което знаел за втората си родина. Съгласи се, че сър Артър Еванс66 вече го бил сторил безупречно, ала имало неща, дреболии, естествено, които произведение от подобна величина не би могло да обхване. По този помпозен, натруфен и доста тъп начин той продължи да венцехвали своя шедьовър. Рече, че журналист като мен е сред малцината, които истински биха оценили онова, което бил направил за доброто на Крит. Подаде ми книгата, за да й хвърля един поглед. Подаде ми я така, сякаш беше Библията на Гутенберг. Погледнах я и веднага ми стана ясно, че си имам работа с един от „популярните майстори на реализма“, кръвен брат на този, който беше изобразил „Рандеву с душата“. Попита ме престорено стеснително дали английският му е добър, понеже не му бил роден език. Искаше да каже, че ако беше писал на гръцки, съчинението му щеше да е извън всяка критика. Учтиво се поинтересувах къде бих могъл да се сдобия с тази несъмнено изключителна творба, при което той ми съобщи, че ако го посетя на сутринта в канцеларията му, щял да ми връчи един екземпляр като подарък, за спомен от този знаменит случай, чиято кулминация била срещата на две души, дълбоко чувстващи величието на миналото. Това бе само началото на цял водопад от цветисти конски лайна, който трябваше да преглътна, преди да се стигне до пожелаването на лека нощ. Следваше драмата в Смирна — подробен и сърцераздирателен разказ за злините, които турците били причинили на беззащитните гърци, и за милостивата намеса на американския народ, която никой грък не ще забрави до края на дните си.67 Докато той описваше ужаса и зверствата, аз отчаяно се опитвах да си припомня какво съм правил в тези черни дни от историята на Гърция. Явно катастрофата се бе случила през един от онези дълги периоди, в които бях престанал да чета вестници. Нямах и най-мъгляв спомен за подобно събитие. Трябва да е станало в годината, в която си търсих работа, без да имам и най-малкото намерение да започна някъде. Сетих се, че колкото и окаяно да ми изглеждаше положението ми тогава, даже не си бях направил труда да прегледам колонките с обяви.
66
Артър Еванс (1851–1941) — английски археолог, открил двореца на легендарния цар Минос в Кносос. Научните резултати от разкопките и намерените артефакти имат изключително значение за изследване на минойската култура на остров Крит. — Б.р.
67
Става дума за Гръцко-турската война (1919–1922), когато въпреки превъзходството на гръцките войски турската армия им нанася редица поражения и през 1922 г. завзема Смирна (днес Измир) и окончателно ги изгонва от Анадола. — Б.р.