На следващата сутрин посетих музея, където за свое учудване се натъкнах на господин Цуцу в компанията на нибелунгските мошеници73. Беше доста смутен, че го виждам с тях, но както после ми обясни, Гърция все още била неутрална държава, а те дошли с препоръчителни писма от хора, които в миналото смятал за свои приятели. Престорих се, че най-внимателно разглеждам една минойска шахматна дъска. Той настоя да се срещнем в кафенето по-късно през деня. Докато излизах от музея, ме пипна рядкото щастие, и то толкова силно, че оцапах гащите. Веднага се сетих за моя приятел французина. Слава богу, в тефтерчето си имах записан лек против подобна напаст; беше ми даден от английски пътешественик, с когото се бях запознал една вечер в бар в Ница. Добрах се до хотела, преоблякох се, свих на вързоп изцапаните дрехи, за да ги хвърля в някое дере, и въоръжен с рецептата на англичанина, се отправих към аптеката.
Трябваше да повървя доста, преди да успея незабелязано да се отърва от вързопа. Междувременно стомахът ми се обади отново. Запътих се към дъното на дерето и клекнах до един умрял кон, бъкащ от зелени мухи.
Аптекарят говореше единствено гръцки. „Диария“ е една от онези думички, които никога не се сещаш да включиш в набързо съставен речник, а нормалните рецепти са на латински, който всеки фармацевт би трябвало да знае, ала явно понякога е непознат на гръцките аптекари. За щастие, влезе човек, дето говореше малко френски. Веднага ме попита дали съм англичанин и когато отвърнах утвърдително, се втурна навън и подир няколко минути дотича с приветлив грък, който се оказа собственик на кафене наблизо. Обясних му набързо положението и след кратък разговор с аптекаря той ми съобщи, че рецептата ми не може да бъде изпълнена, ама пък щели да ми предложат по-добър цяр. Трябваше да не ям и да не пия, да карам на диета от оризова отвара с малко лимонов сок. Аптекарят смяташе, че ми нямало нищо — за няколко дни щяло да ми мине, — на всекиго се случвало в началото.
Отидох в кафенето с новия си приятел — каза, че името му е Джим — и изслушах една дълга история за живота му в Монреал, където бил натрупал състояние като ресторантьор, но после изгубил всичко на борсата. Радваше се, че може отново да поговори на английски. „Не вкусвай тукашната вода — рече ми. — Моята идва от един извор на трийсет километра оттук. Ето защо имам толкова много клиенти.“
Седяхме и разговаряхме за прекрасните зими в Монреал. Джим бе приготвил някаква специална напитка, която, както каза, щяла да ми се отрази добре. Чудех се откъде мога да си набавя купичка гъста оризова отвара. Един мъж до мен си пафкаше наргиле; изглеждаше изпаднал в дълбок транс. Изведнъж се озовах в Париж, слушайки Урбански, моя приятел окултист, който една зимна нощ влязъл в бордей в Монреал и когато се появил отново, вече било пролет. Бил съм в Монреал, ала някак си картината, която се е загнездила в паметта ми, не е моята, а тази на Урбански. Виждам се на неговото място, чакам трамвая нейде в предградията. Задава се елегантна жена, загърната в кожи. Тя също чака трамвая. Откъде пък изникна името на Кришнамурти? После дамата разказва за Топика, щата Канзас, а на мен ми се струва, че съм прекарал там целия си живот. Горещият пунш се появява съвсем естествено. Стоим на прага на голяма къща, която прилича на изоставен замък. Цветнокожа жена отваря вратата. Това е нейният дом, точно какъвто го беше описала. Топъл, уютен. От време на време входният звънец подрънква. Долавя се приглушен смях, звънят чаши, нозе в чехли пошляпват из коридора…
Бях се заслушал в разказа толкова съсредоточено, че той бе станал част от моя живот. Можех да почувствам меките белезници, с които тя го бе привързала, приканващата постеля, сладката, сънлива леност на пашата, оттеглил се от света в сезон на сняг и лед. През пролетта бе избягал, но аз, аз бях останал и понякога, както и сега, когато се забравя, се озовавам в розариума, опитвайки се да й обясня тайната на решението на Арджуна74.
74
Препратка към класическия индийски епос „Махабхарата“, посветен на съперничеството между две родствени фамилии, Каурави и Пандави, и към решението на Арджуна, един от петимата братя Пандави, да влезе в битка с братовчедите си. Тайната се състои в наставленията на Кришна за дълга и добродетелта, изложени в „Бхагавадгита“, най-философската и проникновена част от епоса, които заставят Арджуна да преодолее колебанията си и да следва своето предопределение. — Б.р.