Малко по-късно, докато обикалях из града, се отбих в едно магазинче близо до музея, в което се продаваха сувенири и пощенски картички. Разглеждах бавно картичките; тези, които най-много ми харесваха, бяха мръсни и измачкани. Мъжът, който говореше френски, ми предложи да им придаде приличен вид. Помоли ме да изчакам и изтича в къщата, за да ги почисти и изглади. Щели да станат като нови. Бях тъй слисан, че преди да успея да кажа каквото и да било, той вече беше изчезнал, оставяйки ме да наглеждам магазинчето. Подир минути дойде жена му. Изглеждаше ми странно за гъркиня. След като разменихме няколко думи, разбрах, че бе французойка, и щом научи, че идвам от Париж, се зарадва, че ще може да поприказва с мен. Погаждахме се чудесно, докато не започна да говори за Гърция. Мразела Крит, рече. Тук било твърде сухо, твърде прашно, твърде горещо, твърде голо. Липсвали й красивите дървета в Нормандия, градините с високите зидове, овощните градини и тъй нататък. Не съм ли съгласен? Отвърнах „НЕ“, категорично.
— Мосю! — възкликна тя, възправяйки се с цялата си гордост и достолепие, сякаш й бях зашлевил шамар.
— Не ми липсва нищо — натъртих аз. — Мисля, че тук е великолепно; не ми харесват градините ви с техните високи зидове, спретнатите ви овощни градинки и обработените ви поля. Харесвам това… — И посочих навън, към прашния път, където едно тежко натоварено магаре се тътреше едва-едва.
— Ама тук е нецивилизовано — рече тя с писклив рязък глас, който ми напомни стиснатата продавачка на цигари на улица „Томб Исоар“.
— Je m’en fous de la civilisation europeenne!81 — изтърсих аз.
— Мосю! — възкликна тя отново с настръхнала перушина, а носът й посиня от яд.
За щастие, точно тогава се появи съпругът й с картичките, които бе почистил. Благодарих му горещо и си взех още дузина, като ги избрах напосоки. Постоях така, оглеждайки се какво друго да купя, за да изразя признателността си. Жената бе забравила острите ми коментари, нетърпелива да ми продаде тая или оная джунджурия. Показваше ми ръчно изплетен шал и го галеше нежно.
— Благодаря ви — казах аз, — не нося шалове.
— Но би бил чудесен подарък — отвърна тя. — От Крит, в който сте толкова влюбен.
При тези думи съпругът й наостри уши.
— Харесва ли ви тук? — попита, поглеждайки ме одобрително.
— Прекрасно място — отговорих, — най-красивата земя, която някога съм виждал. Де да можех да прекарам тук целия си живот…
Жената изпусна шала от отвращение.
— Елате пак — помоли ме той. — Ще пийнем по нещо, защо не?
Стиснах му ръката и кимнах хладно на жена му.
Тъпа патка, помислих си. Как би могъл един истински грък да живее с нещо подобно? Сигурно вече му пили за главоболията, дето си е навлякъл, опитвайки се да угоди на някакъв си невеж чужденец. Сякаш чувах стържещото й гласче: Les Americains, ils sont tous les memes; ils ne savent pas ce que c’est la vie. Des barbares, quoi!82
И крачейки по нажежения прашен път, където мухите ме хапят като полудели, от слънцето ми излизат пъпки по брадичката, а земята на Ур се люлее в самоопиянилата се пустош, аз й отговарям весело и безгрижно: Oui, tu as raison, salope que tu es. Mais moi je n’aime pas les jardins, les pots de fleurs, la petite vie adoucie. Je n’aime pas la Normandie. J’aime le soleil, la nudite, la lumiere…83
Махайки тая тежест от гърдите си, запях от сърце, славейки Бог, че великата негърска раса, единствената, която спасява Америка от разпадане, никога не е познала порока на пестеливостта. От сърцето ми се лееше песен, отправена към Дюк Елингтън, тази блага, свръхцивилизована, гъвкава кобра със стоманени китки, и към Каунт Бейси (Пратих да те повикат вчера, днес вече дойде84), отдавна изгубения брат на Изидор Дюкас85 и последен пряк потомък на великия и единствен Рембо.
Мадам, понеже заговорихте за градини, нека веднъж завинаги ви обясня как действа Dipsy Doodle86. Ето ви една пасакалия, която да си избродирате довечера, когато седнете да нижете бод подир бод. Както казва Джо Дъдли от Де Мойн, барабаните даряват усещане за присъствие. Ще започна с One O’Clock Jump87, maxixe a la Huysmans88.
Мадам, слушайте сега… Имало някога една земя. Там нямало зидове, нямало овощни градини, имало само един бугиуги човек на име Агамемнон. Минало време и му се родили двама сина — Епаминонд89 и Луис Силната ръка90. Епаминонд бил създаден за война и цивилизация и с коварство (от което даже ангелите проплакали) показал на какво е способен, докарвайки бялата чума, която свършила в подземията на двореца на Клитемнестра, където днес се намира помийната яма. Луис бил създаден за мир и радост. Мир, прекрасен е той!, прогласявал по цял ден.
81
Je m’en fous de la civilisation europeenne! (Фр.) — Не ми пука за европейската цивилизация! — Б.пр.
82
Les Americains, ils sont tous les memes; ils ne savent pas ce que c’est la vie. Des barbares, quoi! (Фр.) — Всички американци са еднакви; не знаят какво е животът. Варвари, що ли! — Б.пр.
83
Oui, tu as raison, salope que tu es. Mais moi je n’aime pas les jardins, les pots de fleurs, la petite vie adoucie. Je n’aime pas la Normandie. J’aime le soleil, la nudite, la lumiere… (Фр.) — Да, права си, мръсница такава. Но аз не обичам градините, саксиите с цветя, жалкия подсладен живот. Не обичам Нормандия. Аз обичам слънцето, голотата, светлината… — Б.пр.
84
Sent for you yesterday, here you come today — песен на Джими Ръшинг, вокалист в оркестъра на Каунт Бейси. — Б.р.
85
Изидор Люсиен Дюкас (1846–1870) — истинското име на граф Дьо Лотреамон, френски поет, един от предшествениците на сюрреализма. — Б.р.
86
That’s the way the Dipsy Doodle works (англ.) — цитат от The Dipsy Doodle, песен на Чък Уеб и Ела Фицджералд. — Б.пр.
87
One O’Clock Jump (англ.) — един от джазовите стандарти и също така емблематично парче на Каунт Бейси. — Б.пр.
89
Епаминонд (ок. 418 — 362 г. пр.н.е.) — древногръцки пълководец, който трансформира елинския полис Тива, извеждайки го от спартанската хегемония към лидерска позиция в Елада. Разбива спартанците при Левктра (371 г. пр.н.е.) и Мантинея (362 г. пр.н.е.), където загива. С гибелта му се слага край на мощта на Тива. — Б.р.