Агамемнон, като видял колко е мъдър единият му син, му купил златен рог и му заръчал: „Върви и възвестявай мир и радост навред!“. Не му рекъл нищо за зидове, градини или овошки. Не му рекъл нищо за издигане на катедрали. Заръчал му: „Върви, сине мой, и свири из цялата земя!“. И Луис тръгнал по света, който вече бил обзет от печал, и не взел със себе си нищо освен златния рог.
Скоро Луис разбрал, че светът бил разделен на черен и бял, много рязко и с много злоба. Той искал да направи всичко златно — не като монетите или иконите, а като узрелите царевични кочани, златно като златничето, злато, което всеки да може да види, да докосне и да тъне в него.
Когато стигнал до Монемвасия, в долния край на Пелопонес, Луис се качил на бързия влак за Мемфис. Влакът бил пълен с бели хора, които брат му Епаминонд бил довел до лудост от мизерия и нищета. Луис горял от желание да слезе и да натопи изранените си нозе в река Йордан. Искало му се да засвири от горест, да надуе рога с все сила.
Случило се тъй обаче, че влакът спрял на Тъксидо Джънкшън91, недалеч от Мънсън Стрийт. Крайно време било, защото Луис усещал, че не може повече да се сдържа. И тогава си спомнил онова, което баща му, славният Агамемнон, му бил казал веднъж — първо да се спотаи като демон и тогава да надува! Луис опрял месестите си нежни устни о златния рог и го надул. Изсвирил една огромна пронизителна нота, та за малко да се пръсне, а в очите му се появили сълзи и капки пот започнали да избиват по врата му. Той почувствал, че носи мир и радост на целия свят. Отново си поел дълбоко дъх и изсвирил една разлята нота, която полетяла толкова високо в синевата, че застинала там и увиснала в небето подобно на забодена звезда. Луис стоял и надувал рога дотогава, докато той не се превърнал в искряща топка екстаз. Потта се стичала по него като река. Бил толкова щастлив, че дори очите му се навлажнили и се появили две златни локвички радост, едната, от които нарекъл Царя на Тива в чест на Едип, най-близкия му родственик, който живял, за да срещне Сфинкса92.
И ето че дошъл Четвърти юли, денят на Dipsy Doodle в град Уола Уола93. Луис вече си бил намерил неколцина приятели, докато свирел, вървейки през новата земя. Единия го зовели Граф, другия — Херцог94. По върховете на пръстите си те имали мънички бели плъхчета и когато не можели повече да търпят тази кофа, пълна с бяла помия, наречена свят, докосвали с връхчетата на пръстите си и мястото, което докоснели, заприличвало на лаборатория, пълна с обезумели от експериментите морски свинчета. Графа бил майстор на двата пръста, нисичък и тумбест като ротонда, с тънки мустачки. Винаги начевал с бинк-бинк, бинк-отрова, бинк-палеж. Бил мълчалив и сериозен, подобно на вглъбена в себе си горила, която, когато се забатачела из дебрите на герундия, започвала да говори на френски като някой маркиз или пък да бръщолеви на полски или литовски. Никога не започвал по един и същи начин. И щом стигнел до края, за разлика от други отровители и подпалвачи, той спирал. Спирал най-неочаквано, а пианото и белите плъхчета изчезвали заедно с него. До следващия път…
Херцога от своя страна неизменно се спускал отгоре в сребристо наметало. Бил израснал в Небесата, където още от малък се научил да свири на бисерната арфа и другите неземни инструменти в звездното царство. Той бил винаги благ, винаги спокоен. Щом се усмихнел, около устата му се появявало венче от ектоплазма. Любимият му лад бил индиговият, онзи, който ангелите най-много обичат, когато целият свят потъне в дълбок сън.
Имало, разбира се, и други — Джо, шоколадовото херувимче, Пилето, на когото вече му растели крила, Големия Сид и Шишко, и Ела, а понякога и Лайънъл95, златното момче, което носело всичко в шапката си. Естествено, там бил непременно и Луис, Луис, такъв, какъвто си е, с онази широка усмивка за милион долара, огромна като самата Аргоска равнина, и с гладките лъскави ноздри, които блестели като листа на магнолия.
В деня на Dipsy Doodle те се събрали около златния рог и устроили импровизация — мисионерска импровизация. И Пилето, който приличал на стрелкаща се мълния, все се зъбел и ръсел глупости и шмекерии, прехвръквал до джунглата и обратно като вихър. Че защо?, ще попитате вие. Ами за да домъкне някой едър тлъст мисионер и да го свари в кипящото масло, ето защо. А Джо, чиято работа била да създава онова успокояващо усещане за присъствие, се спотаявал нейде отзад, подобно на гумена задница.
91
Tuxedo Junction (англ.) — песен на Глен Милър и неговия оркестър от 1939 г. по името на известен джаз блус клуб в гр. Енсли, щата Алабама, който се намирал до трамвайната спирка при Тъксидо Парк. — Б.пр.
92
Според легендата древногръцкият герой Едип единствен разгадал загадката на Сфинкса и така унищожил чудовището, което всеки ден изяждало по един тиванец. В знак на благодарност тиванците направили Едип свой цар. — Б.р.
93
Walla Walla е най-големият град в щата Вашингтон на западното крайбрежие на САЩ. Името на града се е превърнало в нарицателно за много отдалечено място. — Б.пр.
95
Най-големите имена на джаз блус сцената от първата половина на XX в., Jo Jones, Chick Webb, Big Sid, Fats Waller, Ella Fitzgerald, Lionel Hampton. — Б.пр.