Живи да се сварят, барабар с перушината — ей така действа Dipsy Doodle. Варварско е, мадам, ама това е. Ник’ви овощни градини, ник’ви зидове. Цар Агамемнон рекъл на сина си: „Върви, момче, и я върни обратно таз земя!“. И той я върнал. Върнал я, подсвирквайки си и надувайки рога. Върнал и златничето, и жълтото лаврово дърво; върнал златните петлета и тигроворижите шпаньоли. Стига толкова мисионерско окултуряване, стига Pammy Pamondas. Може би е Ханибал, Мисури, може би е Картидж, Илинойс. Може би е ниска луна, може би е някакво погребване. Може и нищо да не е, ’щото още не съм му измислил име.
Мадам, ще ви издухам и поваля толкоз силно, че ще затреперите и ще се заизвивате като змия. С такава мощна нота, та ще ви запратя чак до Второто пришествие. Чувате ли почукването и потропването? Чувате ли как стене пилешкото дробче? Това е буги-уги, който си поема дъх. Това е мисионер, който къкри. Чувате ли ги тия писъци и ревове? Това е Meemy the Meemer. Тя е мъничка и ниска, сякаш изникнала от земята. Импровизирай днес, импровизирай утре. Никой да не се тревожи, никой да не го е грижа. Никой повече не ще издъхва нажален. Щото прекрасната ни стара земя е пълна с музика. Духай, ветре! Напълни очите с прах! Духай сух, горещ, пустинен, изпепеляващ! Помети ги тия овощни градинки, помети ги тия зидове! Буги-уги се върна. Буги-уги подхваща бинк-бинк. Бинк-отрова, бинк-палеж. Той си няма нозе и ръце си няма. Буги-уги свисти навред по цялата земя. Буги-уги крещи. И пак крещи. Крещи и крещи, и крещи, и крещи. Няма зидове, няма дървета, нищичко няма. Тю и пфу, и пфу и тю! Плъховете мърдат. Три плъха, четири плъха, десет плъха. Едно петле, един плъх. Локомотивът прави пуф-паф. Слънцето грейва, а пътят е нажежен и прашен. Дърветата никнат, листата се разтварят. Няма колене, няма ръце, няма и пръсти. Мели си царевицата и туйто. Задава се по пътя с банджо на колене. Почуква и потропва. Почуква — таппаханна, подрънква — раппаханна. Има кръв по пръстите и кръв в косите. Оплескал се е здраво, от горе до долу, и коленете му са в кръв.
Луис се е върнал на земята с подкова на шията. Готви се да изсвири мощна пронизителна нота, дето ще помете тъгата и сивотата и ще ги усуче като един бесен Торквемада. Защо ли ще го прави? Да покаже, че е доволен. Всичките му там войни и цивилизации никому нищичко хубаво не са донесли. Само кръв навсякъде и хора, молещи се за мир.
В гробницата, където жив са го погребали, лежи баща му, Агамемнон. Агамемнон бил велик богоподобен човек, истински бог. Родили му се двама сина, чиито пътища рязко се разминали. Единият посял страдание, а другият — радост.
Мадам, мисля за вас сега, за сладникавата и зловонна смрад на миналото, която се носи от вас. Вие сте мадам Носталгия, гниеща в гробището на извратени мечти. Вие сте черният сатенен призрак на всичко, което отказва да умре от естествена смърт. Вие сте евтиното бледо хартиено цвете на немощната и непотребна женственост. Отричам вас, страната ви, зидовете ви, овощните ви градини, умерения ви, препран на ръка климат. Призовавам злите духове на джунглата да ви убият в съня ви. Насочвам златния рог към вас, за да ви тормозя в предсмъртната ви агония. Вие сте белтъкът на развалено яйце. Вие воните.
Мадам, винаги има два пътя: единият е назад към уюта и сигурността на смъртта, а другият — наникъде. Иска ви се да се оттеглите сред старомодните ви надгробни камъни и познатите гробищни зидове. Оттеглете се тогава, пропаднете в бездънния океан на унищожението. Потънете в онази проклета апатия, която позволява идиотите да бъдат коронясвани за владетели. Потънете и се гърчете в мъки с еволюиралите червеи. Аз продължавам нататък покрай последните черни и бели квадрати. Играта е изиграна, фигурите са се изпарили, линиите са се изличили, дъската е плесенясала. Всичко е подивяло отново.
И какво ли го прави тъй хубаво и варварско? Мисълта за унищожение. Буги-уги се е върнал с окървавени колене. С един стремителен скок се озовал право в земята на Йосафат96. Поразходили го с двуколка. Излели керосин на къдравата му коса и го изпържили целия. Понякога, когато Графа подхване своето бинк-бинк, когато се пита: Каква ли тъжна мелодия да изсвиря сега?, можеш да чуеш как плътта цвърти и се пръсва. Като бил малък и дребен, го фраснали с картофена преса. Като станал по-голям и по-висок, го наръгали в корема с вила.