Епаминонд доста се изпотил, докато успее да цивилизова всички с убийства и омраза. Целият свят се превърнал в един гигантски организъм, умиращ от трупна отрова. Натровил се тъкмо когато всичко било отлично организирано. Превърнал се в кофа карантии, белите и бъкащи от червеи карантии на развалено яйце, умряло в черупката си. Родил плъхове и въшки, родил гангренясали нозе и гангренясали зъби, родил декларации и преамбюли, и протоколи, родил кривокраки близнаци и плешиви евнуси, родил християнската наука и токсични газове, синтетично бельо, стъклени обувки и платинени зъби.
Мадам, доколкото разбирам, вие искате да съхраните този ersatz97, който е мъка и подобие, и статукво, всичко това омесено в едно мазно кюфте. Искате да го турите в тигана и да си го изпържите, щом огладнеете, нали? И ви е по-удобно, макар то въобще да не е хранително, да го наричате цивилизация, не е ли тъй? Мадам, вие сте изпаднали в ужасна, абсолютна, жалка, несъмнена грешка. Научили са ви да произнасяте дума, която няма смисъл. Не съществува такова нещо като цивилизация. Съществува само един огромен варварски свят и името на ловеца на плъхове е буги-уги. Той имал двама сина и единият от тях бил вкаран в преса за изстискване на пране и умрял смачкан и изцеден, лявата му ръка се мятала като опашката на полудял кит. Другият е жив и се плоди подобно на риба, която си хвърля хайвера. Живее във варварска радост и си няма нищо освен златния рог. Веднъж се качил на влака в Монемвасия и когато стигнал в Мемфис, се възправил, изсвирил една мощна пронизителна нота и от нея кюфтето изхвръкнало от тигана.
Сега ви оставям, мадам, да чезнете в собствената си мас. Докато не се превърнете в мазно петънце. Оставям ви, за да запея от сърце. Тръгвам към Фестос, последния рай на земята. Това беше просто една варварска пасакалия, която да движи пръстите ви, когато отново се захванете да нижете бод подир бод. Ако ви се прииска да си купите шевна машина втора ръка, свържете се с „Убийства, смърт & отчаяние“ ООД от Осуего, Саскачеуан, тъй като аз съм единственият упълномощен жив представител от тази страна на океана и нямам постоянно седалище. И от тоя ден нататък, с удостоверение, официално подписано, подпечатано и прошнуровано, най-почтено си подавам оставката, абдикирам, анулирам, преобръщам и пращам по дяволите всяка власт, всички страни по договора, печати и кантори, в полза на мира и радостта, прахоляка и жегата, морето и небето, Бог и ангелите, след като най-съвестно съм изпълнил задълженията си на търговец, убиец, мъчител, изнудвач и предател на лекьосаната и цивилизована шевна машина, производство на „Убийство, смърт & отчаяние“ ООД за доминионите Канада, Австралия, Нюфаундленд, Патагония, Юкатан, Шлезвиг — Холщайн, Померания и останалите съюзнически подчинени провинции, регистрирани в Декрета за смърт и разрушение на планетата Земя по време на хегемонията на вида homo sapiens през последните двайсет и пет хиляди години.
А сега, мадам, понеже според условията на този договор ни остават още само няколко хиляди години, аз казвам бинк-бинк и ви пожелавам лек ден. Това със сигурност е краят. Бинк-бинк!
Преди оризовата диета да си свърши работата както трябва, започнаха дъждовете, не проливни, а мокрещи, на пресекулки, поръми половин час, порой, ситен дъждец, топли пръски, студени пръски, душ от електрически иглички. Продължи така дни наред. Самолетите не можеха да кацат, тъй като пистата беше станала твърде хлъзгава. Пътищата се бяха превърнали в лепкава жълта слуз, рояци замаяни, опиянени мухи се въртяха около главата ти и хапеха като вампири. Вътре беше студено, влажно, всичко бе плесенясало; спях с дрехите, с метнато върху одеялото палто, прозорците — плътно затворени. Когато слънцето се покажеше, ставаше горещо, африканска жега, от която калта се спичаше и подкожушваше, жега, причиняваща главоболие и безпокойство, което се засилваше, щом почнеше да вали. Нямах търпение да потегля за Фестос, ала все отлагах, чакайки времето да се пооправи. Видях се с Цуцу още веднъж; каза ми, че шефът на полицията разпитвал за мен. „Иска да се срещне с теб“, рече. Не посмях да попитам защо, отвърнах, че скоро ще го посетя.
Между дъждеца и пороите аз разгледах градчето по-подробно. Останах очарован от покрайнините. Когато грееше слънце, беше прекалено горещо, а завалеше ли, ставаше ужасно студено. От всички страни градът бе като отрязан, все едно гравюра, издълбана върху цинкова плоча, покрита с черен лак. От време на време минавах покрай някоя пуйка, вързана с въженце за дръжката на врата; кози — колкото щеш, магарета — също. Чудни кретенчета и джуджета се шляеха наоколо волни и свободни; те бяха част от пейзажа, както и кактусът, безлюдният парк, умрелият кон в дерето, домашните пуйки, вързани за дръжките на вратите.